Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Чуждо тяло [bg]
Чуждо тяло [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Чуждо тяло [bg]

Электронная книга - «Чуждо тяло [bg]». Краткое содержание книги:

Серия от необясними смъртни случаи в чуждестранни болници изпращат една млада идеалистка – студентката по медицина в Калифорнийския Университет Дженифър Ернандес – на отчайващо пътешествие в търсене на истината. Докато си почива между занятията в голям медицински център в Ел Ей, Дженифър следи с половин ухо текущите новини по СиЕнЕн. За нейна огромна изненада и ужас, говорителят съобщава, че възрастна пациентка на име Мария Ернандес, е починала при операция в една болница в Индия, ставайки поредната жертва на явлението „медицински туризъм“ – практика, при която хора със скромни доходи, които не могат да си позволят скъпо лечение у дома, са принудени да се решат на рисковани животоспасяващи операции в страни от третия свят. Мария Ернандес е жената, отгледала Дженифър и братята є от детски години, и връзката между двете е много силна. Новината за пътуването на Мария до Индия и смъртта є там е пълен шок за Дженифър – тя взема спешна отпуска и заминава в далечната страна за да се погрижи за тленните останки на покойната. Но при срещата си с индийските медицински власти Дженифър се сблъсква с промяна на отношението – от симпатия, към раздразнение и открита неприязън; толкова по-силна, колкото по-настойчиви са въпросите на Дженифър около странните обстоятелства по случая. Натъквайки се на стена от мълчание и подозрителни предложения, Дженифър се обръща за помощ към д-р Лори Монтгомъри. Заедно с д-р Джак Степълтън, Лори и Дженифър навлизат в дебрите на зловеща конспирация с глобални размери. „Чуждо тяло“ е нов връх в творчеството на Робин Кук – всепризнатият крал на медицинския трилър.
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 150
Перейти на страницу:

Самият полет, макар и доста дълъг, беше сравнително поносим. Всичките й притесненията, че ще запълни многото свободно време с натрапчиви мисли за загубата на най-близката си родственица, се оказаха неоправдани. До известна степен наложената й самота й помогна да приеме смъртта на баба си, прилагайки един от уроците, които беше научила в медицинското училище: че смъртта до голяма степен е част от живота и съществуването й е едно от нещата, които правят живота толкова специален. Това нямаше да премахне ужасното усещане за липса, но чувството за загуба нямаше да я парализира.

Щом слезе от самолета, Дженифър тръгна през разнебитената и мръсна сграда на терминала, осъзнавайки окончателно, че вече се намира в Индия. На борда на самолета всички бяха облечени със западни дрехи. Сега започна да забелязва жени с ярко оцветени сарита и също толкова пъстроцветни дрехи, за които по-късно научи, че се казват шалвар-камиз. Мъжете носеха дълги туники, дхоти, върху лунги — широки панталони, прихванати при глезените.

С известно притеснение от неочаквани проблеми, Дженифър се приближи до първото препятствие: паспортния контрол. Не можеше да не отбележи, че опашките пред няколкото митнически гишета за граждани и туристи бяха дълги и се придвижваха бавно. От друга страна, пред дипломатическото гише нямаше никой. Служителите му или си приказваха някъде, или четяха вестници. Тъй като нямаше високо мнение за бюрокрацията по света, и най-вече в Индия, Дженифър очакваше да възникнат проблеми заради липсата й на виза, въпреки че избраната самолетна компания се беше оказала на ниво. Всичко зависеше от госпожа Кашмира Варини — дали беше направила нужните телефонни обаждания и дали беше говорила с подходящите хора.

— Извинявайте! — принуди се да извика Дженифър през прозорчето на гишето, за да привлече вниманието на служителите.

Разговорите секнаха и вестниците бяха свалени. Те впериха в нея безизразни погледи, сякаш шокирани, че имат работа. Всички бяха облечени в провиснали кафяви униформи и макар дрехите им да не можеха да се нарекат мръсни, всички от групичката имаха леко мърляв вид.

Дженифър подаде паспорта си, както беше инструктирана, и започна да обяснява ситуацията. Изведнъж един от служителите плъзна обратно паспорта й, и без да каже нито дума, и махна с ръка да използва някое от другите гишета.

— Изрично ми казаха да дойда на дипломатическото гише — заяви Дженифър. Започна да се притеснява, че след дългото пътуване може да се окаже, че няма да я допуснат да влезе в страната. Побърза да обясни, че трябва да вземе визата си точно от дипломатическото гише.

Отново без да обели нито дума, служителят вдигна телефона и набра някакъв номер. Макар и доста отдалечена от него, Дженифър чу крясъците от другата страна. Минута по-късно служителят отвори някакво чекмедже и измъкна някакви документи. След това протегна ръка и отново поиска паспорта на Дженифър. Той залепи вътре нещо, което по всяка вероятност бе стикерът с визата, и удари печат отгоре. След това й върна паспорта и й направи знак да минава.

Облекчена, че най-накрая е получила разрешение за влизане и изненадана, че не се налага да плаща за визата, Дженифър грабна документа и побърза да се махне оттам, в случай че изведнъж променят мнението си. Най-странното беше, че през цялото време служителят не беше произнесъл нито дума, което й напомни защо толкова много мрази бюрокрацията.

Следваше багажното, което се оказа много по-ефикасно от това на летище „Джей Еф Кей“. Докато се добра до правилната лента, багажът й вече беше там и дори беше направил няколко кръга на конвейера.

Митническите служители се оказаха още по-мърляви от онези на паспортното гише, и по-мързеливи. Бяха насядали по ъглите на дълги бюра, върху които се отваряше и проверяваше багажът, но в момента не правеха нищо такова. Дженифър забави ход, но те просто й махнаха с ръка да продължава.

Най-накрая тя излезе от митницата и се озова в зоната за новопристигнали на терминала. Не можеше да не отбележи най-характерното за Индия: огромното й население. Мястото беше претъпкано с народ. Макар и оживено заради многобройните международни полети, то не представляваше нищо в сравнение с останалата част от терминала. Точно зад портала му се забелязваше широка полегата рампа, дълга повече от двайсет и пет метра и оградена с метален парапет. Върху рампата, притиснати към парапета и наблъскани като сардини, се бяха наредили посрещачите, повечето от които държаха в ръце табелки с надписи. Повече от половината носеха западни дрехи, а голям брой бяха облечени в натруфени униформи и шапки, с избродирани върху тях инициали на хотелите им.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)