Чуждо тяло [bg]

— Извинявайте! — принуди се да извика Дженифър през прозорчето на гишето, за да привлече вниманието на служителите.

Разговорите секнаха и вестниците бяха свалени. Те впериха в нея безизразни погледи, сякаш шокирани, че имат работа. Всички бяха облечени в провиснали кафяви униформи и макар дрехите им да не можеха да се нарекат мръсни, всички от групичката имаха леко мърляв вид.

Дженифър подаде паспорта си, както беше инструктирана, и започна да обяснява ситуацията. Изведнъж един от служителите плъзна обратно паспорта й, и без да каже нито дума, и махна с ръка да използва някое от другите гишета.

— Изрично ми казаха да дойда на дипломатическото гише — заяви Дженифър. Започна да се притеснява, че след дългото пътуване може да се окаже, че няма да я допуснат да влезе в страната. Побърза да обясни, че трябва да вземе визата си точно от дипломатическото гише.

Отново без да обели нито дума, служителят вдигна телефона и набра някакъв номер. Макар и доста отдалечена от него, Дженифър чу крясъците от другата страна. Минута по-късно служителят отвори някакво чекмедже и измъкна някакви документи. След това протегна ръка и отново поиска паспорта на Дженифър. Той залепи вътре нещо, което по всяка вероятност бе стикерът с визата, и удари печат отгоре. След това й върна паспорта и й направи знак да минава.

Облекчена, че най-накрая е получила разрешение за влизане и изненадана, че не се налага да плаща за визата, Дженифър грабна документа и побърза да се махне оттам, в случай че изведнъж променят мнението си. Най-странното беше, че през цялото време служителят не беше произнесъл нито дума, което й напомни защо толкова много мрази бюрокрацията.

Следваше багажното, което се оказа много по-ефикасно от това на летище „Джей Еф Кей“. Докато се добра до правилната лента, багажът й вече беше там и дори беше направил няколко кръга на конвейера.

Митническите служители се оказаха още по-мърляви от онези на паспортното гише, и по-мързеливи. Бяха насядали по ъглите на дълги бюра, върху които се отваряше и проверяваше багажът, но в момента не правеха нищо такова. Дженифър забави ход, но те просто й махнаха с ръка да продължава.

Най-накрая тя излезе от митницата и се озова в зоната за новопристигнали на терминала. Не можеше да не отбележи най-характерното за Индия: огромното й население. Мястото беше претъпкано с народ. Макар и оживено заради многобройните международни полети, то не представляваше нищо в сравнение с останалата част от терминала. Точно зад портала му се забелязваше широка полегата рампа, дълга повече от двайсет и пет метра и оградена с метален парапет. Върху рампата, притиснати към парапета и наблъскани като сардини, се бяха наредили посрещачите, повечето от които държаха в ръце табелки с надписи. Повече от половината носеха западни дрехи, а голям брой бяха облечени в натруфени униформи и шапки, с избродирани върху тях инициали на хотелите им.