Чуждо тяло [bg]

Болницата беше свръхклиматизирана, сякаш допълнително да внуши, че отвътре е също толкова модерна и луксозна, както и отвън. Подовете бяха покрити с мрамор, стените — облицовани с дървена ламперия, а мебелите представляваха комбинация от гладка неръждаема стомана и кадифе. Вляво се намираше малко кафене, каквото можеше да се види в западните хотели пет звезди.

Без да знае какво точно трябва да направи, Дженифър се приближи до гише за информация, което напомняше повече на приемна в „Риц Карлтън“ или „Четири сезона“, особено с привлекателните млади жени в ярки сарита, а не с розовите работни дрехи на доброволци. Една от тях беше забелязала Дженифър и учтиво я попита дали би могла да й помогне. Като знаеше отношението на заетите служители и доброволци в американските болници, Дженифър се изненада приятно.

Още когато каза името си, рецепционистката й съобщи, че госпожа Кашмира Варини я очаква, трябвало само да й се обади, за да я уведоми за пристигането на Дженифър. През това време Дженифър огледа фоайето. Странно, но в него имаше дори кокетна библиотека и магазин за подаръци.

След няколко минути на вратата, която водеше към един от кабинетите, намиращи се зад гишето за информация, се появи госпожа Варини. Беше облечена с красиво сари от изключително качествена материя. Докато се приближаваше, Дженифър я огледа. Жената беше слаба и очите й бяха доста по-тъмни от нейните. Носеше косата си вдигната на кок и защипана със сребърна шнола. Въпреки че чертите на лицето й бяха сравнително приятни, устните й бяха свити в тънка черта, и като че ли с усилие се разтеглиха в усмивка. Както се оказа по-късно — напълно неискрена. След като се доближи до нея, Кашмира я поздрави типично по индийски.

— Намасте — произнесе тя.

Последваха обичайните любезни въпроси за това как е минало пътуването, дали Дженифър харесва стаята и хотела, и дали одобрява транспорта си. Междувременно усмивката й се изгуби напълно, проблясвайки за кратко единствено на подходящите места.