Чуждо тяло [bg]

Тревогата й се засили, но си каза: „Сега или никога“. Пое си дълбоко дъх, пристъпи в коридора и тръгна към стаята на господин Бенфати. Всичко вървеше отлично до момента, в който застана пред леко отворената му врата. Вдигна ръка да почука и замръзна в тази поза щом вратата се отвори широко в мига, когато кокалчетата на пръстите й се готвеха да осъществят контакт с повърхността й. Тя извика стреснато, когато пред нея се появи една от сестрите. Самира знаеше само първото й име. Това беше невероятно дебелата и груба Чару, която изцяло запълни вратата.

За разлика от изненадата на Самира, Чару само се раздразни, че някой е застанал на пътя й. Тя изгледа преценяващо Самира от главата до петите и рече с неособено приятелски тон:

— Какво правиш тук? Ти работиш само дневна смяна.

Чару и Самира се познаваха от срещите си при предаването на смените, когато сестрите от дневната смяна съобщаваха на тези от нощната статусите на пациентите и специфичните им нужди.

— Исках просто да видя пациента си — каза Самира. Гласът й леко трепереше. — Досега седях в библиотеката и четох за подмяната на коленните стави.

— Сериозно? — попита Чару, а тонът й изразяваше съмнение.

— Сериозно — повтори Самира, опитвайки се да звучи твърдо.

Чару я изгледа недоверчиво, но не го изказа на глас. Вместо това рече:

— Госпожа Бенфати е тук.

— Скоро ли ще си тръгне? Бих искала да задам на господин Бенфати няколко въпроса за симптомите.

Чару просто сви рамене, докато я заобикаляше.

Тя тръгна към сестринския пункт, а Самира я изпрати с поглед по коридора. Не знаеше какво да прави. Не можеше да остане в коридора, докато госпожа Бенфати си тръгне, но ако се върнеше в библиотеката, нямаше да разбере когато жената си е отишла. На всичко отгоре се чудеше дали заради срещата й с Чару не трябва да прекрати операцията. Проблемът беше, че сигурно щяха да минат седмици, преди да се появи някой пациент от Америка с проблемно сърце, който да се окаже подходяща цел. А тогава тя едва ли щеше да натрупа точки в конкуренцията си с Вийна.

Още размишляваше, когато изведнъж се стресна отново. Този път причината беше госпожа Лусинда Бенфати, едра жена около петдесетте, с плътно прибрана на кок коса. Беше видяла Самира през деня и сега веднага я позна.

— Мили боже, работният ви ден е много дълъг.