Душа в пламъци [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337701
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Душа в пламъци [bg]». Краткое содержание книги:
Но вече не бе първа младост , а имаше гладни младоци, начело с Оуени Фаръл, най-безскрупулния от всички, които считаха, че е дошло тяхното време. Бързо, толкова бързо, че Томи почти не бе имал време да забележи заплахата, преди тя да го бе връхлетяла, бизнесът му започна да се разпада.
Онзи разлом, чието съществуване бе отричал толкова дълго, се разшири и целият негов свят рухна в него. Изолираха го и шушукането започна. Томи Морис вече не е непоклатим. Томи Морис вече не е благонадежден. Томи Морис представлява заплаха, защото знае твърде много. Хора, на които се бе доверявал, започваха да се отдръпват от него, за да не ги улучи някой заблуден куршум, когато настъпи краят. Парите изчезваха, а заедно с тях и съдружниците му. Томи знаеше какво ще стане с него. Помнеше Доналд Килийн, който бе главатарят в Саути, докато през 1972 г. Уайти реши, че неговото царуване е приключило, и нареди да го застрелят на партито по случай четвъртия рожден ден на сина му. Сякаш за да подчертае лекотата на прехода и да създаде чувство за приемственост, впоследствие Уайти превърна бившата глав-на квартира на Килийн, кафене „Транзит“, в своя база, като го преименувал на „Трите О“
Томи нямаше намерение да свършва като Килийн.
Обаче те не спираха да го ядат - ченгетата, федералните , другите като него. Принуден бе да поиска среща и се уговориха за един бар в Челси след работно време. В деня на срещата Томи получи анонимно обаждане, в което го съветваха да не отива.
И тогава Томи Морис се срина.
Томи се качи и се сгуши на задната седалка.
- Карай - каза той.
- Накъде да карам? - попита Райън.
- Няма значение. Просто карай.
Райън потегли по посока на най-близкия изход от града. Демпси подаде пълната с банкноти кутия. Томи ги преброи и даде по още двеста долара и на двамата.
- Можете да ги добавите към онова, което вече сте взели.
- Засегнат съм, Томи - каза Демпси.
- Ще бъдеш, ако още веднъж те хвана с ръка в меда. - Демпси не каза нищо, но повдигна едната си вежда към Райън.
- Имаш ли новини? - попита Демпси.
- Да, имам новини.
- За Оуени ли?
- Не - каза Томи. Изглеждаше отнесен и объркан. - Може би. Не знам.
Демпси погледна възрастния мъж в огледалото за обратно виждане.
- Какво има, Томи? - попита той и в гласа му имаше искрена загриженост.
- Лично е - отвърна накрая Томи. - Касае семейството ми.
II
Недейте ни пита
какво е в мига,
когато тялото ти побегне от онова глупаво облаче дъх с форма на агне.
Тук, долу, никой не пита.
Всички умряхме
с ботуш на гърлата.
Всички угаснахме,
крещейки нечие кърваво име.