Среднощна алея [bg]

Амели греши, помисли си Клеър. Не само Сам я обича. Тя го обича толкова силно, колкото и той нея.

Най-сетне Сам откъсна очи от лицето на Амели и огледа хората около себе си, сякаш търсеше някого. Когато не го откри, отново погледна към Амели и устните му беззвучно произнесоха едно име. Майкъл.

— Майкъл е добре — увери го Амели. — Ханс, иди да го доведеш.

Ханс кимна и излезе забързано.

Майкъл!

Клеър внезапно осъзна, че покрай всичко, което се беше случило, напълно бе забравила, че и той е тук.

С всяка изминала секунда Сам изглеждаше все по-добре, но въпреки това Амели продължи да притиска импровизираната превръзка към гърдите му.

Сам вдигна ръка, бавно и с усилие, и я положи върху нейната. Очите им се срещнаха и в продължение на няколко дълги секунди те се гледаха безмълвно, после Амели кимна и свали ръката си.

С помощта на Амели и като придържаше превръзката към раната си, Сам бавно седна и се облегна на стената.

— Можеш ли да ни кажеш какво се случи? — попита тя. Сам кимна и Клеър видя как Ричард Морел прикляка до него с бележник и химикалка в ръка.

Когато най-сетне се завърна, гласът на Сам беше слаб и едва доловим. Очевидно бе, че говоренето му причинява болка.

— Отидох да видя Майкъл.

— Той беше с нас — каза Амели. — Повикахме го през нощта.

Ръката на Сам, онази, която не притискаше бялото сако към гърдите му, се повдигна и отново тупна безпомощно на пода.

— Почувствах, че не си е вкъщи, и обърнах колата. Тогава някой отвори вратата… имаше Тейзър2, не можах да се съпротивлявам. Намушка ме, докато бях на земята.

— Кой беше? — попита Ричард.

Сам затвори очи за миг, после отново ги отвори.

— Не видях. Беше човек. Чух биенето на сърцето му — той преглътна мъчително. — Жаден съм.

— Първо трябва да се излекуваш — отвърна Амели. — Още съвсем малко. Можеш ли да ни кажеш още нещо за човека, който те нападна?

Сам, който пак бе затворил очи, ги отвори с усилие.

— Нарече ме Майкъл.

Майкъл се появи точно навреме, за да чуе последните думи на Сам. Той хвърли слисан поглед на Клеър и коленичи до Сам.

— Кой го каза? Онзи, който ти причини това ли?

Сам поклати глава.

— Не знам кой беше. Знам само, че беше мъж. И че използва твоето име. Мисля, че ме е взел за теб — устните на Сам се извиха в бледо подобие на усмивка. — Предполагам, че не е видял косата ми, преди да ме намушка.

Статията във вестника. Капитан Очевиден. Някой бе решил да убие най-новия вампир в града и си беше чист късмет, че вместо него бяха нападнали Сам. Иначе полицаите щяха да намерят Майкъл, проснат безжизнен на улицата.

Изражението на Майкъл красноречиво говореше, че и той си мисли абсолютно същото.