Среднощна алея [bg]

— Знам, видях — гласът на Ева звучеше задавено, сякаш бе плакала или всеки момент щеше да се разплаче. — Сам е, нали? Жив ли е? Или каквото там са вампирите?

— Не знам. Ричард каза, че може и да го спасят — Клеър здраво стисна бравата и погледна към стаята на Майкъл; както винаги вратата беше плътно затворена. — Провери ли…

— Не — Ева си пое дълбоко дъх и стана. — Да идем заедно.

Стаята беше отключена. Вътре цареше мрак и Клеър запали лампата. Леглото беше празно и грижливо оправено, стаята изглеждаше съвсем нормално. Ева погледна в гардероба, под леглото и дори в банята.

— Няма и следа от него — задъхано каза тя. — Да проверим в гаража.

Гаражът всъщност беше един навес в задния двор и не беше свързан с къщата. Ева и Клеър излязоха през задната врата и прекосиха изровената алея. Вратите на навеса бяха затворени; Ева отвори едното крило, Клеър — другото.

Колата на Майкъл я нямаше.

— Може би е отишъл на работа? — предположи Клеър.

— Ти Джей не отваря преди десет — каза Ева. — Какво ще търси там толкова рано?

— Инвентаризация?

— Сериозно ли мислиш, че ще повикат един вампир в шест сутринта, за да прави инвентаризация? — Ева затръшна вратата на навеса и я изрита яростно. — Къде се е дянал, по дяволите? И защо, дяволите да го вземат, никоя от нас няма мобилен телефон, който работи?

Клеър бе изгубила своя, а този на Ева беше станал на парчета. Двете се спогледаха нещастно, после безмълвно се запътиха към улицата, където Шейн все още седеше на бордюра. Ако някой изобщо бе в състояние да седи бунтарски, това беше той.

— Дай ми телефона си — нареди Ева и протегна ръка; Шейн я изгледа намръщено. — Веднага, идиот такъв. Майкъл го няма, а колата му не е в гаража.

— Майкъл има кола? Откога?

— Откакто вампирите му дадоха. Не ти ли е казал?

Шейн поклати глава; един мускул на лицето му започна да играе.

— Той нищо не ми казва, Ева. Не и откакто…

— … откакто ти започна да се държиш с него като с прокажен ли? Колко странно!

Шейн безмълвно й подаде телефона си и извърна очи към мястото, където допреди малко лежеше тялото на Сам. Клеър се зачуди дали си мисли за кръстоносния поход на баща си и как „единственият добър вампир е мъртвият вампир“…

… и дали дълбоко в себе си не е съгласен с него.

Ева избра номера и допря телефона до ухото си.

В продължение на няколко дълги напрегнати секунди не се случи нищо, после Клеър видя как по лицето и цялото тяло на Ева се разлива облекчение.

— Майкъл! Къде си, дяволите да те вземат?

Пауза.

— Къде?

Пауза.

— А, окей. Трябва да ти кажа…

Пауза.

— А, вече знаеш.

Пауза.

— Да, добре. Ще… ще говорим по-късно.

Ева затвори телефона и го върна на Шейн, който го мушна в джоба си, повдигнал въпросително вежди.

— Добре е — каза Ева; очите й потъмняха и се присвиха.

— И?

— И нищо. Добре е. Точка по въпроса.

— Глупости — Шейн я дръпна да седне до него. — Говори!

Клеър приседна от другата страна на Ева. Бордюрът беше студен и твърд, но пък патрулната кола скриваше Фентън от погледите им. В момента той разговаряше с някого в друга вампирска кола, която се беше появила междувременно.