Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Парижка вендета [bg]
Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Парижка вендета [bg]

Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:

Автора на сензационните бестселъри „Наследството на тамплиерите“, „Александрийската връзка“, Венецианското предателство“ и „Наследството на Карл Велики“ Последните дни на Наполеон Бонапарт са забулени в тайна. Англичаните, които го държат в плен, отчаяно се стремят да разберат къде са скрити несметните богатства, натрупани при безбройните му походи. Императорът така и не казва нищо, в завещанието му също не се споменава нито дума. Къде е скрито съкровището? Koтън Мaлoyн cе cъбyждa пocpед нoщ в дoмa cи в Koпенхaген oт пoявaтa нa aгент oт Cиĸpет Cъpвиc. Нaй-близĸият пpиятел нa Мaлoyн, Xенpиĸ Тopвaлдcен, е в cеpиoзнa oпacнocт, a yбийците вече ca нa вpaтaтa мy. Тopвaлдcен е пo cледите нa миcтеpиoзния Πapижĸи ĸлyб — междyнapoднa гpyпиpoвĸa мyлтимилиoнеpи, ĸoитo cе cтpемят дa ycтaнoвят ĸoнтpoл въpхy cветoвнaтa иĸoнoмиĸa. Πpи пopеднaтa незaĸoннa oпеpaция един oт нейните pъĸoвoдители е yбил cинa нa Тopвaлдcен и cегa дaтчaнинът нямa дa cе cпpе пpед нищo, дoĸaтo не cи oтмъcти. Въвлечен пpoтив вoлятa cи в еднa злoвещa ĸoнcпиpaция, Koтън Мaлoyн тpябвa дa избиpa междy пpиятеля cи и интеpеcите нa cтpaнaтa cи, междy минaлoтo и бъдещетo. Нo нa ĸaĸвa ценa?
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 149
Перейти на страницу:

— Всъщност какво точно търсим? — попита той и хвана Сам за рамото.

— Бележката горе сочи, че става въпрос за книга, написана от известен финансов експерт, който споделя някои от изводите, до които сме стигнали с Фодрел. Успях да я прочета още преди няколко месеца.

Малоун пусна рамото му и го остави да рови по полиците.

Опитното му око пробяга по заглавията — повечето от тях никога не би купил за книжарницата си, дори и да му ги предложеха на безценица. Но фактът, че бяха изложени тук, на Левия бряг на Сена, очевидно беше вдигнал цената им.

— Ето я.

Сам измъкна една книга с меки корици голям формат, озаглавена „Създанието от остров Джекил: различен поглед към Управлението на Федералния резерв“.

— Със сигурност е тук благодарение на Фодрел — каза Сам. — Няма начин да е попаднала случайно.

Прогонени от студа навън, в книжарницата влизаха все повече посетители. Малоун небрежно оглеждаше лицата им, но не забеляза Кльощавия. Знаеше какво става, но реши, че изчакването е най-добрата стратегия за момента.

Издърпа книгата от ръцете на Сам и я прелисти. Почти веднага откри лист хартия, прегънат между страниците.

Обратно при огледалото

Той поклати глава. Върнаха се на втория етаж и се взряха в розовото листче, залепено за огледалото.

Кафе Д’Аржан, Рю Данте 34

Трийсет минути

Малоун отново пристъпи към прозореца. Чинарите на улицата бяха с оголени клони, а сенките им вече се удължаваха в късия зимен ден. Преди три години беше завел Гари в Музея на международния шпионаж във Вашингтон, отстъпвайки пред желанието на момчето да научи повече за професията на баща си. Музеят се оказа много интересен и те прекараха много добре. На излизане дори си купиха книга — „Практически наръчник за шпионажа“, която предлагаше доста лекомислена гледна точка за тази необикновена професия. В главата „Как да се пазим от вятъра“ се описваха начините за осъществяване на незабележим контакт.

И така, той чакаше, знаейки какво ще последва. Сам се приближи до него. Вратата долу се хлопна и на тротоара се появи Кльощавия, който държеше в ръце книга, която много приличаше на онази, която бяха разлиствали преди малко.

— Стар номер, който вече никой не използва — подхвърли Малоун. — Явно твоят приятел си пада по шпионските филми.

— Бил е тук?

— Интересуваше се от нас още преди да влезем, а после и той влезе — поясни Малоун. — Предполагам, че се е крил между стелажите, докато намерим книгата. Знаел е как изглеждаш от снимката, която си му изпратил. Сметнал е, че и аз изглеждам добре, качил се е тук преди нас, а само преди минути отново е слязъл долу.

— Мислиш, че онзи там е Фодрел? — посочи с пръст Сам.

— Че кой друг може да бъде?

Елиза застана нащрек. Оказа се, че Торвалдсен не само познава бизнеса й, но и знае неща, които бяха неизвестни за нея.

— Пробив в сигурността? — вдигна вежди тя.

— Един от членовете на вашия Парижки клуб явно не е този, за когото се представя.

— Не съм казала, че такъв клуб съществува.

— Тогава няма за какво да говорим — надигна се Торвалдсен. — Беше ми приятно да посетя имението ви. Ако някой ден посетите Дания, ще ми бъде приятно да ви поканя в моето, казва се Кристиангаде. А сега ще ви оставя да си починете след дългия полет.

— Винаги ли сте толкова надут? — подхвърли с предпазлива усмивка Елиза.

— До Коледа остават само два дни, но въпреки това си направих труда да се появя тук — сви рамене Торвалдсен. — Вие твърдите, че няма за какво да говорим и аз си тръгвам. Проблемът в сигурността ви скоро ще проличи. Дано пораженията не са големи.

Подборът на членовете беше направен много внимателно. Само седем, включително самата Елиза. Всеки от избраните беше потвърдил съгласието си с начална вноска от двайсет милиона евро и беше положил клетва за конфиденциалност. Първите действия в Африка и Латинска Америка бяха донесли безпрецедентни печалби, които затвърдиха решимостта на членовете. Парите са най-доброто средство за укрепването на всяка конспирация. И въпреки това този датчанин, който притежаваше огромно богатство и влияние, очевидно беше успял да разбере много неща.

— Наистина ли проявявате интерес, хер Торвалдсен? — подхвърли Елиза.

В очите му се мярна особено пламъче. Явно беше успяла да докосне някаква скрита струна. Изкривеният гръбнак и сгънатите колене го правеха да изглежда по-нисък, отколкото беше. Торбестият пуловер, широките кадифени панталони и черните маратонки вероятно бяха опит за прикриване на физическите недъзи. Гъстата му посребрена коса беше дълга и разрошена, веждите — рунтави, а бръчките по лицето му много дълбоки. Лесно можеха да го вземат за обикновен бездомник, но може би точно това бе и целта му.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)