Наследството на Армадата [bg]

После изведнъж се озова в лабиринт от пасажи, които водеха в различни посоки между къщите. В напукания цимент бяха забити метални колчета, вероятно за да попречат на местните хлапета да надуват моторите си из тесните алеи. Пред очите му се появи разклонение. Без да губи нито секунда, той се втурна надясно, а след няколко метра зави наляво, където почти се сблъска с голяма строителна платформа, блокираща почти цялата широчина на пасажа. Върху нея бяха струпани части от стари скелета, колове за огради и най-различни отпадъци. Непосредствено зад платформата имаше някаква врата. Жилището вероятно беше необитаемо, съдейки по дебелите дъски, заковани върху нея, и обраслите с бурени стъпала.

Тропотът зад гърба му се приближаваше. Преследваха го двама, а може би трима мъже. Останалите явно бяха поели в друга посока, с надеждата да го пресрещнат. Кучето не се чуваше. Вероятно беше с втората група.

Бен се плъзна покрай платформата, мушна се във входа и притисна гръб в дебелите дъски. Зад ъгъла изскочиха двама мъже. Единият беше въоръжен с огромно мачете, другият държеше пистолет.

— Продължавай! — дрезгаво подвикна той на по-младия си колега. — Не може да е отишъл далече.

Двамата профучаха рамо до рамо покрай платформата. Никой от тях не разполагаше с време, за да регистрира неясната сянка, която изскочи срещу тях. Разнесе се глух тътен, който отекна между високите стени. Двамата преследвачи литнаха във въздуха. Отлепили се едновременно от настилката, краката им безпомощно заритаха в празното пространство, а телата им се стовариха на цимента.

Бен отлепи гръб от вратата. Дългият метален кол, част от някогашно скеле, продължаваше да трепти в ръцете му. Ударът, който бе нанесъл с него, освободи огромната енергия и гняв, които се бяха трупали в гърдите му през последните два дни. Той го захвърли встрани и прибра оръжията на изпадналите в несвяст бандити. Мачетето не го впечатли и той побърза да го метне през близката ограда. Другото оръжие беше автоматичен колт 45-и калибър, доста издраскан и олющен. Вероятно част от оръжейните доставки на ЦРУ по време на Безредиците. И очевидно използван интензивно след това. Беше напълно зареден — шест патрона в пълнителя и един в цевта. Бен го пъхна в колана си.

— Може би ти си въпросният Джон — подхвърли той на досегашния му собственик.

Беше си спомнил думите на Гари. Машинално изчисли, че разполага с десетина секунди преди появата на останалите. Премести безчувствените тела до близкото колче, опря ги в седнало положение от двете му страни и сръчно завърза ръцете им около него, използвайки парче бодлива тел, което измъкна от купчината отпадъци. Това беше груба и набързо свършена работа, но те нямаше как да се освободят, без да оставят половината от кожата си по ръждивите бодли. После, отброявайки секундите, използва парчета от дрехите им като импровизирани кърпи, с които им запуши устите. Плесна няколко пъти с ръце, за да се почисти от прахта, и се приведе над тях.