Да разбиеш мълчанието [bg]

Предния ден, когато Тони ѝ прати съобщение, Пола бе стреснала Елинор, като изпищя от удоволствие при мисълта, че ще седи на една маса с него и Карол, че двамата наистина ще разговарят един с друг. Малко бяха нещата, по-неприятни от това да наблюдаваш как двама души, които очевидно се обичаха, унищожават онова, което ги свързва. За всеки, който държеше поне малко на Тони и Карол, изминалата година беше мъчителна. Тя не можеше да не се пита какво ги е върнало до тази точка.

Намери отговора на въпроса си още почти в мига, когато влезе в стаята на криминалния отдел. Дори не беше свалила палтото си, когато главен инспектор Фийлдинг се появи на прага на офиса си.

— Разбра ли какво е станало с Карол Джордан? — попита тя, неспособна да скрие доволната, хищна усмивка, която трептеше в ъгълчетата на устата ѝ.

— Какво е станало? — Пола се обърна под предлог, че закача палтото си. Нямаше намерение да достави на Фийлдинг удоволствието да наблюдава реакцията ѝ на лошите новини, които очевидно се канеше да ѝ сервира.

— Прибрали я за шофиране в нетрезво състояние. Спипали я хора на полицията на Западен Йоркшър в събота вечер. При това стойностите не били гранични. Доколкото разбирам, доста е била надхвърлила допустимото — каза Фийлдинг с неприкрито задоволство. Тя може да не беше способна да направи и половината от онова, което Карол вършеше като криминалист, но беше абсолютно сигурно, че никой никога не би я спипал да върши такава глупост: това беше идеята, която Пола разчете в тона ѝ.

Пола скри тревогата си и се обърна с лице към шефа си.

— Това сигурно е донесло облекчение на много хора — каза тя иронично.

Фийлдинг се намръщи.

— Какво искате да кажете с това, сержант Макинтайър?

— Ако вече има криминална регистрация, не съществува възможност да я върнат обратно на работа в полицията — ъгълчетата на устата ѝ се извиха надолу в саркастична гримаса. — Следователно няма да застрашава поста на никого.

И си тръгна, без да изчака реакцията на Фийлдинг. Въоръжи се с чаша отвратително нескафе и се упъти към стаята за разпити, без да хвърли поглед назад.

Когато седна да разпитва един арогантен арестант, заподозрян в изнасилване, тя пропъди мисълта за Фийлдииг от главата си. За тези неща щеше да има време по-късно. Точно в този момент трябваше да се съсредоточи върху задачата си — да накара този млад мъж да се откаже от перченето си и да го запознае с един свят, където царят несигурност и страх. Това беше смисълът на живота ѝ в професионално отношение. Ритуалният танц на разпита беше нейна естествена среда, където успяваше да ползва всички свои умения, за да измъква и изтръгва информация от мъже и жени, влезли в стаята за разпити с твърдото убеждение, че няма да се издадат. Никой не умееше по-добре от Пола да разбива това убеждение на късчета и да ги кара да застанат очи в очи със собствената си продажност и престъпност. Тя знаеше, че това бе и причината Карол Джордан да я избере за член на екипа си.