![Да разбиеш мълчанието [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/3/da-razbiesh-mlchanieto-bg-download.jpg)
Да разбиеш мълчанието [bg]
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #9
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-167-2
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да разбиеш мълчанието [bg]». Краткое содержание книги:
И тогава една сутрин секретарката ѝ беше дошла в дома ѝ в Северен Лондон и я беше открила в гаража, в колата, чийто двигател работел. За да не си позволи да размисли, Кейт се беше приковала с белезници за подлакътника на седалката — по този начин не е можела да изключи двигателя.
Беше се разразила истинска буря от потрес и възмущение. Сочеха с пръст звездата от сапунените сериали, който вдигаше ръце и отричаше някога да е окуражавал зверовете, които я бяха тормозили. Случаят бе отразяван с впечатляващи заглавия по вътрешните страници на вестниците в продължение на няколко дни, после всичко беше затихнало.
Подобни обстоятелства, много различна смърт. Беше интересно, но откриването на случая с Кейт Ролинс не уталожи вътрешното му безпокойство. Дразнеше го нещо, свързано със смъртта на Джазмин Бъртън.
Но и да се тревожеше от това, нямаше да постигне нищо. От опит знаеше, че най-добрият начин да се добере до онова, което се бе събудило в подсъзнанието му, беше да се съсредоточи върху нещо друго. Затова се принуди да се върне към работата си.
Когато излезе от другия край на тунела, в който го бе вкарало съсредоточаването, беше късен следобед. Ослуша се, но не чу далечното приглушено чукане, което бе долавял подсъзнателно по-рано през деня. Запита се дали Карол не е извела кучето. Надяваше се да е още тук; мислеше да ѝ предложи да излезе този път с тях. Имаше нужда от чист въздух, а открай време най-добрите идеи му идваха, когато ходеше — бяха му необходими и за книгата, и за Джазмин Бъртън.
Щом отвори вратата, Флаш се озова при него за секунди, и започна да се умилква около краката му. Явно Карол не беше я водила на разходка.
Но и не работеше. В далечния ъгъл на помещението Карол бе седнала на едно магаре за рязане на дърва, обгърнала с ръце тялото си, с присвити рамене. Дори от такова разстояние Тони мажеше да прецени, че тя трепери, макар че два големи радиатора поддържаха тук поносима температура. Той тръгна към нея, внимавайки да върви бавно, за да прикрие своята загриженост. Последното, което ѝ трябваше сега, бяха емоционални усложнения, които биха възникнали, ако той дадеше воля на чувствата си към нея.
Когато наближи, забеляза, че по лицето ѝ бе избил тънък слой пот. Тя видимо се стараеше да се овладее и да престане да трепери. Но тялото ѝ изневеряваше и тя трепереше като бито куче. Той седна до нея и обгърна с ръка раменете ѝ. Дълго време бяха избягвали всякакъв физически контакт, тъй като и двамата се бояха от това, към което можеше да ги тласне той. Близостта им, която навремето се беше превърнала в тяхна втора природа, бе разрушена от смъртта на Майкъл и Луси, и оттогава двамата приличаха на страна, разкъсана от гражданска война, в която противниците не знаят какво да предприемат, за да възстановят дипломатически отношения. Почувствал топлината на тялото ѝ, той се натъжи от обзелата го носталгия. Искаше му се тази прегръдка да бе породена от желание, а не от нужда.
— Съжалявам — каза тя с глас, който не бе много повече от шепот.
— Ще мине — каза той. Чувстваше тръпките, които разтърсваха тялото ѝ и се пренасяха на неговото, долавяше острия мирис на потта ѝ. — Искаш ли да се поразходим? Чистият въздух може да помогне.
Карол облегна глава на рамото му.
— Не може да стане много по-лошо от това. Дай ми една минута — тя притвори очи и потръпна. После измъкна от джоба си един мръсен парцал и изтри лицето си. Успя да се усмихне едва-едва. — Майка ми би припаднала, ако можеше да види на какво съм заприличала.
Тони се изсмя с усилие.
— Това не е нищо в сравнение с онова, което би казала моята майка.
Карол се насили да се изкиска.
— Тя никога не ме е харесвала — после стана с усилие, залитайки леко. — Хайде, тръгвай, ако ще идваш. Но те предупреждавам, че тази пустош не е за страхливци.
Той ѝ отправи крива усмивка.
— И след тази сутрин ли продължаваш да мислиш, че съм страхливец?
15.
Стейси се върна забързано в спалнята, понесла кафето, толкова развълнувана, че на практика не забеляза демонстративната голота на Сам.
— Никога няма да повярваш — поде тя, остави кафетата, смъкна копринения си халат и се пъхна обратно в леглото до него.
— Решила си да се откажеш от мен? — подразни я той, протегна ръце и я притегли в прегръдките си. Тя почувства втвърдения му пенис до бедрото си, но точно в този момент това не беше единственото, което я вълнуваше.
— Не ставай глупав. Но новината е направо потресаваща — тя го целуна леко по носа. — Почакай малко, Сам. Наистина, няма да съжаляваш. Аз няма да избягам — тя се измъкна от ръцете му и посегна към таблета, който държеше до леглото си. Пръстите ѝ затанцуваха по екрана, докато намери маркираната новина, която я бе накарала да се закове на място в кухнята. — Виж това.