Да разбиеш мълчанието [bg]

— И аз си спомних за Кейт Ролинс. Това говори ли ти нещо?

Пола поклати глава.

— Съжалявам. А трябва ли?

— Онази радиоводеща, която се изказа в защита на анонимността на жертвите на изнасилване, след като онзи боклук от „Северняци“ вдигна патърдия, че бил невинен и че бил осъден, защото жената, която го обвинила, лъжела. Помниш ли?

Споменът се събуди у Пола заедно със съжалението, че е могла да забрави.

— Да, разбира се, извинявай. Бях забравила името. Възмутително, нали? Жената е била тласната към самоубийство от някакви тормозещи я копелета, а аз дори не мога да си спомня името ѝ — тя пламна от неудобство. — Но какво общо има това с Джазмин Бъртън? Двете дори не са се самоубили по един и същи начин. Кейт Ролинс се беше задушила с изгорелите газове от ауспуха в колата си, нали?

— Точно така — каза Тони. — И напълно съзнавам, че това изглежда крайно неубедително и че фактът, че не мога да си изясня какво е това, което ме смущава, не говори в полза на каузата ми, но моята работа е да виждам определен модел там, където повечето хора виждат произволна бъркотия. И според мен тук несъмнено съществува общ модел с повтарящи се мотиви. Две жени, силни, способни, радващи се на уважение в професията си, които нееднократно са се осмелявали да се изказват критично, но този път думите им са привлекли вниманието на троловете в интернет.

— Предпочитам да мисля за тези хора като за непълноценни чекиджии — каза Карол. — Троловете в романите на Тери Пратчет са доста симпатични. А тези боклуци не биха могли да събудят и най-слаба симпатия дори у родните си майки.

Тони се смръщи, като че ли думите ѝ го раздразниха.

— Е, ако трябва да бъдем точни, повечето такива хора се оказват доста будещи съчувствие и дори уязвими млади хора, чиито майки сигурно ги обичат — той вдигна ръце, за да възпре протеста на Карол, която понечи да каже нещо. — Но ти си права, че има някои, които са много по-опасни и коварни от останалите.

— Всичко това е много интересно, но… — намеси се Пола.

— Моделът. Да. Силни жени със собствено мнение, неотстъпчиви. Те се противопоставят на троловете — извинете, на мръсниците. Не са се скрили, не са отстъпили, държали на мнението си. Държали се смело. Държали се като хора, твърдо убедени в онова, което казват. И после, съвсем неочаквано, се самоубиват. Ето ви модел.

— Да не би да намекваш, че са били убити? — през годините Пола бе чувала не една ексцентрична теория на Тони, но рядко някоя от тях бе натоварвала повече способността ѝ да повярва в невероятното.

— Не точно — каза той колебливо. — Не в конвенционалния смисъл, че някой е посегнал пряко на живота им. Но нещо се е случило между периода, в който са били твърдо решени да не се поддават на онези копелета и момента на смъртта им. Ако беше само веднъж, би могло да бъде отхвърлено като странна случайност. Два пъти — това вече е повод да се замисля.