Теменужките са сини [bg]

— Готин, дяволите да те вземат — каза Сампсън, когато пристигна и ме намери да седя сам пред чаша бира, загледан в стария часовник на стената. — Не се засягай, ама изглеждаш много зле, човече. Добре ли спиш? Още спиш сам, нали?

— И аз се радвам да те видя — казах му. — Седни и пийни една бира.

Сампсън преметна една от огромните си ръце около раменете ми. Прегърна ме така, сякаш съм му дете.

— Какво, по дяволите, става с теб? — попита той.

Поклатих глава.

— Не знам точно какво. Онова разследване в Калифорния се разви ужасно. Направо стигнахме до задънена улица. И за убиеца на Бетси Кавалиър не се чува нищо. Онази вечер ходих на среща. Почти успя да ме откаже от срещите до края на живота ми.

Сампсън кимна.

— Знам ги думите на тая тъжна песен. — Поръча си бира на бармана, един бивш полицай, когото и двамата познавахме, Томи Дефео.

— Случаят, по който работех в Калифорния, завърши много лошо, Джон. Убийците просто изчезнаха. Яко дим. Просто така. Ти как я караш? Изглеждаш добре. Доколкото е възможно.

Той повдигна показалеца си и го насочи право между очите ми.

— Аз винаги изглеждам добре. Това е факт. Не се опитвай да смениш темата. Говорехме за нещо важно.

— О, стига, знаеш, че не обичам да говоря за проблемите си, Джон. По-добре ти ми разкажи за твоите.

— Аз се засмях, той не.

Сампсън само ме изгледа, не каза нищо и продължи да чака.

— От теб може да излезе приличен психоаналитик — казах му.

— Като стана дума, виждал ли си се с добрата доктор Файнали напоследък? — Адел Файнали бе моят психиатър. Сампсън също бе ходил при нея два-три пъти. Тя помага. Единодушни сме по този въпрос. И двамата харесваме Адел.

— Не, вече й писна от мен. Казва, че не се старая достатъчно, не искам да прегърна собствената си болка. Нещо от тоя род.

Сампсън кимна и се подсмихна.

— Защо така?

Направих физиономия.

— Не съм казал, че съм съгласен с мнението на Адел.

Отпих от бирата си. Не беше лоша, харесваше ми да подкрепям местните производители, вместо да робувам на известни марки.

— Когато се опитвам да прегърна проклетата болка, постоянно се връщам на конфликта между работата и живота, който искам да водя. Пропуснах още един концерт на Деймън, докато бях в Калифорния. Все се случват такива неща.

Сампсън ме удари шеговито с юмрук по рамото.

— Знаеш, че това не е краят на света. Деймън знае, че го обичаш. Понякога си говорим с него по този въпрос. Вече го е изживял. Време е и ти да го изживееш.

— Може би проблемът е, че разследвах твърде много тежки убийства през последните няколко години. Това ме променя.

Сампсън кимна с разбиране. Хареса отговора ми.

— Струваш ми се малко изчерпан.

— Не. Чувствам се така, сякаш съм попаднал в някакъв кошмар, от който не мога да се измъкна. Прекалено много съвпадения се завихрят около мен. Мислителя постоянно ме зове, заплашва ме. Не знам как да сложа край на всичко това.