Така го правят в Чикаго [bg]

— Моля за извинение, колега. Вероятно става въпрос за грешка на компютъра.

— Майната му на компютъра.

— Точно така — рекох. — Виж, ако ми отделиш десетина минути…

— Разполагаш с половината.

— Помниш ли този случай?

— Работих на местопрестъплението. Беше преди четири-пет години. Един изстрел в гърдите. Извършителят не бе открит. Да ти призная, нещата бяха малко странни.

— В какъв смисъл странни?

— Ами… В съобщението за печата го обявихме грабеж, завършил с убийство. Знаеш формулировката. Но за мен нещата стояха другояче.

— Как?

— Знаеш как, Кели. Имаш ли нещо против да ми кажеш защо се интересуваш от този случай? Искам да кажа, преди да се задълбочим.

Обясних му коя е Каръл Глийсън. В друго време, в друг живот.

— Била е член на екипа, лекувал жертвата на сексуално посегателство?

— Да.

— И името й фигурира в следствените доклади?

— Да.

— Все още не виждам връзката.

— Не съм сигурен, че има такава.

— Но искаш да си сигурен?

— Нещо подобно.

Настъпи пауза. Продължителна пауза. После Ренълдс взе решение.

— На пръв поглед изглеждаше взлом. Разбита входна врата, следи от борба във всекидневната. Но работата е там, че нищо не липсваше. На горния етаж открихме бижута и пари. Недокоснати.

— Изнасилване?

— Не.

В слушалката се разнесе някакъв шум. Ренълдс търсеше делото.

— Снимките от аутопсията — обади се след известно време той. — Информацията за тях така и не стигна до пресата. Преди да бъде застреляна, Глийсън е била завързана за стол. И е правила опити да се освободи. Имала е сериозни наранявания по ръцете и китките.

— Звучи ми като екзекуция.

— Точно така. А сега името й изскача от някакво старо следствено дело. Мисля си, че може би това е връзката. Може би тогава си е подписала присъдата.

— Май гоним едни и същи призраци — подхвърлих аз.

— Възможно е. Виж, Кели. Дай да си разменим досиетата, а? Ти получаваш достъп до докладите за убийството на Каръл, а аз хвърлям едно око на твоето улично досие. Така ще проверим дали има съвпадения.