Игра на милиарди [bg]

— Намерихме проход, изрязан в гипскартона зад един шкаф.

— Минц спомена нещо за арсенал. Барнс й хвърли едно фенерче.

— Виж сама. И си дръжте главите наведени. Особено ти, Стрелецо.

Алекс последва мъжа в прохода и включи фенерчето. На земята бяха поставени релси, които позволяваха на количка да се движи напред-назад, вероятно за да се пренасят по-тежките кутии. Десет стъпки по-навътре земята от двете страни беше изкопана в правоъгълни ровове, които бяха 1,20 метра дълбоки, 6 дълги и 3 широки. Сандъците бяха наредени като в оръжеен склад — някои бяха в същия маслинен цвят като онзи, в който бяха автоматите, други бяха обикновен бор, а трети — боядисани в черно.

— Направихте ли проверка? — попита Алекс.

— Първоначална — отвърна Барнс. — Ще ти се завие свят. Мъжът скочи от издигнатата от пръст пътека в складовата яма отляво. От дупката в пода, където нападателят беше паднал върху сандъка с автомати, влизаше светлина. Алекс скочи след него, след което се обърна и предложи ръка на Минц. Тримата тръгнаха между дървените кутии. На първата пишеше ръчни гранати.

О, да, помисли си Алесандра, на това се казваше удар.

През следващите два часа помагаше на Барнс, Минц и още няколко членове на Специалния отряд за борба с тероризма да извлекат оръжията от гаража, за да могат да бъдат обозначени като улики и разгледани. Изнесеното навън включваше два сандъка с АК-47, или 8 автомата, два сандъка със 7.62 мм муниции, или общо 1000 патрона, един сандък с ръчни гранати, общо 20, един сандък с бели фосфорни гранати, общо 20, един сандък с пистолети „Зиг Зауер" 9 мм, общо 8, и четири гранатомета с общо шестнадесет ракети.

— Тук има достатъчно оръжия, за да се започне война — каза Алекс, когато извадиха всичко навън.

— Малка война — съгласи се Барнс.

— Войната не се нуждае от прилагателно пред себе си. Още четири необозначени сандъка останаха неотворени. Алекс вкара края на един кози крак под капака на първия и го отвори. Комуникационно оборудване. Жената коленичи и махна една прозрачна торбичка, в която се намираше многообхватен радиокомплект — ресивър, слушалки, литиеви батерии и колан. Устройствата бяха разопаковани от оригиналните си опаковки, а после комплектовани и опаковани наново.

— Общо осем комплекта — констатира Алесандра и подаде едната торбичка на Минц. — Трябва да се проследят. Все някой някъде ги е купил. Искам да знам къде и кога.

Барнс вече се беше заел със следващия сандък. Дървото поддаде с пукане и капакът падна на земята.

— Бронежилетки — каза мъжът, когато махна предпазния плат отгоре.

— Защо не? — смънка Алекс. — Разполагат с всичко останало. — Тя вдигна една от жилетките. Отпред имаше две плочки по килограм и осемстотин и една отзад, която беше три килограма и шестстотин. — Девет килограма още преди да си вземеш екипировката, мунициите, оръжията и шлема.