Игра на милиарди [bg]

Маквей разгледа списъка с улики, намерени на местопрестъплението.

— Харесва ми как се движим. Работим на много фронтове. Всичко това ми изглежда доста плашещо.

— Искам да науча повече за стрелеца — каза Алекс. — Моля за твоето позволение да отида в моргата и да разгледам тялото.

— Моргата? — учуди се Барнс. — За какво?

— Нашият човек беше професионалист. Стреля точно и не изгуби самообладание. Предполагам, че е войник. Ако наистина е така, вероятно ще има татуировки. Може да попаднем на нещо, което да ни даде следа къде е служил. Разполагаме с отпечатъците му. Много по-лесно ще ни е да го идентифицираме, ако знаем къде да ги изпратим.

Барнс се завъртя в стола си, за да се обърне към нея.

— Виж, Алекс, оценяваме помощта ти, но денят беше дълъг. Преживяваш емоционална травма. Мога да поема от тук нататък. Просто не си в състояние…

— Добре съм, Бил.

— Явно доказателство е по-ранното ти избухване пред доктор Лемън.

— Казах, че съм добре. Седя точно до теб. Ако искаш да знаеш как се чувствам, попитай ме.

Барнс насочи отново вниманието си към Маквей.

— Както и да е, това вече не влиза в полето на действие на Алекс.

— Поле на действие? — учуди се тя. — Кой си ти? Шибания Шерлок Холмс?

— Алекс — предупреди я Маквей.

— Заеби я тая работа, Джан. Няма просто да стоя тук и да се оставя Холивуд Хари да ме поучава. Продължавам да работя по случая и толкова.

— Няма да стане — възпротиви се Барнс. — Това е местен контратерористичен въпрос. Един от екипите ми ще се заеме. Набий го в дебелата си глава.

— Успокой се, Бил — нареди Маквей.

— Тя винаги си пъха носа в работата на другите. Госпожица Всезнайка. Писна ми. — Барнс оправи вратовръзката си и се отпусна на стола. — Джан, двамата се съгласихме, че Алекс няма да ръководи това разследване. Имам предвид, че обаждането в португалското посолство на своя глава е малко над правомощията на надзираващ специален агент. Ще назнача екип от КТ-3.

— И аз ще съм в него — настоя Алесандра.

— Нека всички се успокоим — нареди Маквей. — По-късно можем да се върнем на темата кой какво ще оглавява.

— Джан…

— Стига, Бил. — Заместник-директорката погледна към бележника си, пое си въздух и се обърна към Алекс: — Идеята да провериш стрелеца за татуировки е много умна, но Бил ще се заеме. — Жената се усмихна покровителствено и Алесандра разбра, че е напът да я довърши. — Колегата ти е прав — продължи тя. — Работата не е за КТ-26. Предвид естеството на заплахата взех решение да създам специален екип и моля Бил да го оглави.

— Но това е моя работа…

— Не, вече не е. Искам да си вземеш няколко дни отпуска и да си починеш. Преживя доста. Трябва да го преодолееш, а това няма да стане, като работиш двадесет и четири часа на ден.

— Не разполагаме с няколко дни — сопна се Алекс.

— Има ли нещо, което не ми казваш?

Алесандра сграбчи купчината листове, където беше описано всичко намерено на „Уиндърмиър".