Игра на милиарди [bg]

— Колко повече?

— Не знам. Мисля, че използваха израза „шибан арсенал". Алекс пусна химикала. Само след секунда вече беше на

крака, облече сакото си и заобиколи бюрото.

— Нещо против аз да карам?

— Не… хм… налага ли се?

— Да вървим. — Алесандра потупа Минц по рамото и двамата тръгнаха към асансьорите.

Спомни си, че има само едно нещо, което не харесваше у Бари. На стрелбището винаги беше последен. Прякорът му беше Стрелеца.

През последните години събитията в историята на Бюрото си бяха спечелили собствени имена, прозвища от една или две думи, които не само напомняха за престъплението, но някак си запазваха информацията за цялото събитие: престъпно деяние, разследване и последици за Бюрото. СТЦ се отнасяше за първия бомбен атентат в Световния търговски център през 1993. „Оклахома" беше за бомбите в сградата на Общинската администрация „Алфред П. Мюра" от екстремистите Тимъти Маквей и Тери Никълс. „Уако" беше кървавият и грозен сблъсък между федералните власти и сектата „Клонка Давидова", предвождана от Дейвид Кореш. Имаше „Рубинен хребет", „Полет 800", „Коул" и — разбира се — „9/11". С трима убити агенти, „Уиндърмиър" щеше да попадне сред този черен пантеон.

Тази мисъл се въртеше в ума на Алекс, докато караше чарджъра в Манхатън. Не се заблуждаваше. С кариерата й беше свършено. Нямаше да има официално порицание. Нищо нямаше да бъде вписано в личното й досие. Въпреки това беше свършена. До месец щеше да бъде преместена на по-скрит и по-незначителен пост. Или пък щеше да получи предложение за ранно пенсиониране, в което щеше да й бъде намекнато, че няма да е лошо да приеме. Дори можеше да й осигурят безплатен билет за сбирката на пенсионерите във Вашингтон, която се провеждаше всеки януари и юни. Никога вече нямаше да получи повишение. Алекс Форца беше достигнала своя апогей с настоящата си длъжност на надзираващ специален агент и всичките й мечти един ден да стане първата жена помощник-директор[28] на Бюрото бяха мъртви като Джими Малой.

Въпреки това отказваше да се ядосва. Не понасяше самосъжалението. Беше разгневена. Някой щеше да си плати.

„Уиндърмиър Стрийт" беше отцепена от двете страни на квартала. Алекс размаха значката си, за да мине през кордона. Полицейски коли бяха завардили улицата. Паркира до една от тях, сложи документите си в един бадж и го закачи на врата си.

Стрелбата беше класифицирана като множествено убийство. Местопрестъплението беше в юрисдикцията на нюйоркската полиция. Обикновено някой детектив първа степен трябваше да ръководи разследването, но смъртта на трима федерални агенти променяше реда на нещата. Алекс се представи на лейтенанта, който ръководеше шоуто, след което мина под полицейската лента и влезе в къщата.

Вътре криминолозите вече приключваха. Шестима мъже и жени в бели „заешки костюми" от тайвек минаха покрай нея на излизане. Никой не беше изчистил петното, където беше умрял Джими Малой, и кръвта се беше превърнала в черна локва, гъста като кал. Алекс спря, не можеше да откъсне поглед от нея.