Дъщеря назаем [bg]

„Чай“, понечи да отвърне Ема, но после се замисли… майната му, защо поне веднъж не се отпусне?

— Вино не звучи зле. Благодаря, скъпи. Оли спи ли? Не е ли късно за следобедния му сън?

Дейвид извади охладена бутилка вино от хладилника. После бръкна в съседния шкаф и взе една чаша.

— Не, не спи. Този следобед се случи малко чудо. Не се въодушевявай прекалено — може да не продължи дълго.

— За какво говориш? — попита Ема и се ухили при очебийно доволния вид на Дейвид.

— Таша не само не е в стаята си, а дори предложи да ме отмени в грижите за Оли известно време. Изведе го на разходка. Спомних си твоите думи от вчера, че трябва да й дадем известна свобода; съгласен съм, затова ги пуснах навън.

Ема застина. Тръпките засипаха всеки сантиметър от кожата й с тънки, болезнени пробождания.

— Каква разходка? Къде го е отвела?

Чу собствения си глас — премерен и спокоен. Явно обаче Дейвид долови още нещо в него, тъй като се обърна към нея и изкриви уста в пристъп на недоволство.

— За бога, Ема, достатъчно голяма е, за да изведе Оли на разходка с количка! Не е ли така? Излязоха преди около половин час, така че скоро ще се върнат. Сама виждаш, че Оли я обожава. Именно връзката между двамата ще й помогне да се сближи и с нас.

— Къде отидоха, Дейвид?

Гласът й все още звучеше спокоен, но тя усети странно стягане в гърдите.

— Просто се разхождат по пътя. Предупредих я да върви само в участъка, където има тротоар, и да не пресича тесните места. Разбра ме отлично.

— Тогава защо не я подминах? Върнах се от тази посока, но нямаше и следа от нея. Къде са?

Гласът й започна да се повишава, а краката й взеха да омекват, сякаш скоро щяха да се подвият под тежестта й.

— Стига, Ем. Може да се е отбила във фермата, за да покаже на Оли животните. Ако не се върне до десет минути, ще ида да я потърся. Става ли?

— Не, не става, по дяволите. Отивай веднага! Намери я, Дейвид! Просто я намери.

Устата му увисна леко, а веждите му се сплетоха невярващо — Ема беше повишила тон.

— Боже, Ем, не преиграваш ли малко?

Той се наведе към пуловера, хвърлен на облегалката на стола, дръпна го и понечи да го нахлузи през глава. Внезапно обаче се обърна към Ема с усмивка.

— Чуваш ли? Страничната порта. Ето… виж през прозореца. Таша, с количката. Видя ли? Всичко е добре, когато свършва добре.

Той й се усмихна самодоволно, а тя усети, че стегнатите й мускули се отпускат. Дейвид отиде до вратата и я отвори.

— Здравей, Таша, тъкмо идвах да те посрещна. За да се уверя, че ще намериш пътя до дома.

Ема забеляза, че той потръпна, смутен от неуместната си реплика.

— Оли заспа, така ли? — попита той и се наведе над количката.

После вдигна глава и се обърна към Наташа. В първия миг изражението му обърка Ема.

После тя внезапно осъзна.

Втурна се към вратата, хвана количката и дръпна гюрука.