Огледален образ [bg]

Скуайърс не целуна жена си за „довиждане“. Сбогуванията бяха по-лесни, когато тя спеше. Затова, докато се обличаше, той взе секретния си телефон в банята и оттам разговаря с Роджърс. Първоначалният план беше, когато пристигнат, да се правят на туристи. Щом групата отлетеше, Роджърс щеше да се свърже със Скуайърс и да го уведоми за допълненията и подобренията по плана. Засега се знаеше, че трима от тях щяха да отидат в Санкт Петербург, а останалите четирима ще останат да ги чакат в Хелзинки като резерв.

Членовете на „Защитник“, които оставаха, щяха да бъдат разочаровани, но нямаше да са сами. „Защитник“ не участваше често в акции, но Скуайърс винаги държеше хората му да са готови за действие, тренирани и добре обучени. Четиримата оставащи в Хелзинки щяха да бъдат особено притеснени, че са толкова близо, а не участват в акцията. Но като всеки добър и опитен войник Роджърс настояваше да има хора, готови да подадат ръка за помощ, ако се наложи.

След като групата се натовари, Скуайърс скочи във втория хеликоптер. Още преди машината да излети, той постави преносимия компютър в скута си, пъхна в него дискетата, подадена му от пилота, и започна да проверява списъка на оборудването, което вече бе натоварено на старлифтъра — от оръжията до облеклата и униформите, които разузнавачите бяха решили, че може да им бъдат необходими на първо време.

Това бяха китайски и руски военни униформи, както и някои на страни от Средния изток и Латинска Америка. Имаше още и достатъчно бельо, оборудване и защитни униформи за северните ширини за целия екип, макар че в списъка все още липсваха фотоапарати, видеокамери, самолетни билети, пътеводители и речници, които щяха да им бъдат необходими, ако трябваше да се правят на туристи. Но Майк Роджърс се гордееше с вниманието към детайлите и Скуайърс беше сигурен, че всичко необходимо ще бъде на място, докато те пристигнат в „Андрюс“.