Бойни действия [bg]

— Искаш да кажеш, че трябва да ги качим? — попита Худ.

— Само ти съобщавам фактите.

— Ако зависеше от мен, щях да ги застрелям, но за съжаление не съм там.

— Пъпшоу и Девон готови ли са да потеглят?

— Те се хранеха, когато Майк се обади — отговори Кофи. — В момента Фил им дава указания. Какво да правим с турското правителство? Силите за сигурност ще ни потърсят, когато техният човек не се обади.

— Нали ти преговаря с тях — каза Пол. — Доколко сме длъжни да им казваме?

— Зависи какво ще решим. Ако започнем да стреляме, ще нарушим около двайсетина международни споразумения. Убием ли някого, ще загазим. Ако пък е турчин, здравата ще загазим.

— Ами ако застреляме терористите, които взривиха язовира? — попита Худ.

— Ако съумеем да го докажем и споделим заслугата с турските сили за сигурност, вероятно ще бъдем герои — отговори адвокатът.

— Ще наредя на Марта да се свърже с тях, да им обясни каква е работата и да им каже да не вдигат шум.

— Лоуел, Майк не им е обещал определен вид транспорт, нали? — попита Хърбърт.

— Доколкото знам, не.

— Това означава, че ако отидете там с РОЦ, ние ще можем да ви проследим. Ако нямаме сателитен образ, ще мога да слушам по компютърната връзка.

— Няма да стане — обади се Катцен. — Мисля, че Мери Роуз ще трябва да блокира техническото осигуряване.

— Не съм съгласен — възрази Боб. — Така ще останете…

— Картината ще се появи всеки момент — прекъсна го Мери Роуз. — Националната разузнавателна служба ще я изпрати и на теб, Пол.

Точно след секунда и половина мониторите се изпълниха със зеленикавата картина, показваща мястото, описано от Роджърс.

— Ето я — каза Хърбърт.

Роджърс седеше до мотоциклета. Ръцете му явно бяха завързани за кормилото. Краката му също бяха вързани. Полковникът от турските сили за сигурност лежеше по корем, а ръцете му бяха извити зад гърба. До тях седеше един мъж и пушеше. На коленете му имаше автомат.

— Живи са — рече Худ. — Слава богу!

В същия миг влязоха Катцен, Пъпшоу и Девон. Застанаха между двата компютъра и се вгледаха в мониторите. Кофи се наведе към екрана.

— Виждам само трима човека.

— Може би Майк е искал да каже, че са само трима — предположи Пол.

— Не — възрази адвокатът. — Той ми каза, че имало трима извършители. Мога да ви пусна записа, но съм сигурен, че това бяха думите му.

— Другите двама може да са на пост — рече Хърбърт. — Сигурно са отишли да видят кой ще дойде. Да се уверят, че Майк не е повикал кавалерията или нещо подобно.

— Дори да наблюдават пътя — каза Пол, — ние разполагаме с двама командоси, за които вероятно не знаят. Ако мислят, че Майк е някой посредствен таен агент, похитителите може и да не очакват въоръжен ескорт. Особено такъв, който знае с какво ще се сблъска.