Бойни действия [bg]

— Изглежда се е натъкнал на типовете, които взривиха язовир „Ататюрк“ — заяви Катцен, който стоеше зад Мери Роуз.

— Или те са се натъкнали на него — каза Кофи.

— Ето — обади се младата жена. — Капитан Джон Хокинс. Според данните, с които разполагаме, той е попаднал в устроена от испанците засада при Вера Крус през 1568.

Фил бавно поклати глава.

— Само Майк Роджърс може да знае такова нещо.

Лоуел се бе наместил на мястото на генерала. Повика Оперативния център по безопасната линия, вградена в компютъра, и рече:

— Мери Роуз, Майк ми каза, че се намират на около шестстотин метра нагоре по черния път. Може ли да видим мястото по-отблизо?

— Веднага — отговори тя и след секунда показа карта на района. — Тръгнали са през пустинята към равнините. Това означава, че са тук. Имаш ли друга информация?

Тя огради с кръгче мястото, където започваше пътят.

— Да — отговори Кофи. — Били до един хълм от източната страна на пътя.

— Виждам го. — Тя показа компютърната релефна карта. — Координатите са север-юг „Д“ и изток-запад „З“. Ще се свържа с Националната разузнавателна служба и ще проверя дали могат да ни пуснат картина.

— Ще дам указания на Пъпшоу и Девон, в случай че трябва да се преместим оттук — рече Катцен.

Лоуел кимна. На екрана се появи знакът на Националния съвет по управление на кризите — официалното име на организацията, макар че никой в Оперативния център не го използваше. Адвокатът написа личния си код и на екрана излезе менюто с всички възможни отдели. Той избра кабинета на директора. Компютърът поиска трите имена на човека, с когото искаше да говори. Тази процедура парираше обажданията на компютърните фанатици, които успяваха да проникнат в програмата. Лоуел написа: „Худ, Пол Дейвид“.

Един компютризиран глас му каза да почака. Почти веднага образът на Стивън Бенет изпълни екрана.

— Добър ден, Кофи — каза той.

— Стив, тук имаме извънредно положение — рече адвокатът. — Трябва да говоря с Пол.

— Ще му кажа.

Лицето на Худ се появи след няколко секунди.

— Какво има, Лоуел?

— Пол, току-що говорихме с Майк. По всичко личи, че е намерил терористите, които търсеше. И, изглежда, те държат него и полковника от турските сили за сигурност като заложници.

— Чакай малко — каза Худ, а изражението му помръкна и гласът му спадна. — Искам и Боб Хърбърт да чуе това.

След няколко секунди екранът се раздели на две. Пол беше от лявата страна, а Хърбърт — от дясната. Оредялата коса на шефа на разузнаването беше разрошена. Изглеждаше по-мрачен и от Худ.

— Говори, Лоуел — каза Боб. — Имаш ли представа какво искат онези негодници?

— Не. Само трябва да отидем там и да вземем Майк и полковника, който тръгна с него.