Бойни действия [bg]

Роджърс трескаво разсъждаваше. Лудата глава редник Пъпшоу може би нямаше да се поколебае да открие огън по мотоциклета, но не и редник Девон. А ако на пост беше някой друг — Фил Катцен, Лоуел Кофи или Мери Роуз Мохали — те едва ли щяха да носят оръжие. Генералът не можеше да ги изложи на опасност, особено ако терористите превземеха РОЦ.

— Каква гаранция имам, че няма да убиете мен и полковника, след като се обадя по телефона? — попита.

— Можеше вече да сте убити — отговори Хасан. — Щяхме да се обадим във вашия лагер и да кажем, че сме ви намерили облени в кръв и в безсъзнание. Те щяха да дойдат да ви вземат. Не, генерале, колкото по-малко смърт има, толкова по-добре. Господ е състрадателен и милостив. Ако ни сътрудничите, ще последваме Неговия пример.

— Наводнението, което предизвикахте, уби невинни хора и вярващи. Къде беше състраданието ви тогава?

— Вярващите отидоха в Божиите шатри. А останалите бяха доволни, че живяха в откраднатата от нас родина. Те са жертви на собствената си алчност.

— Не на своята, а на алчността на отдавна умрели поколения.

— Въпреки това, ако останат тук, те ще продължат да умират.

Махмуд нетърпеливо каза нещо на Хасан, който кимна и заяви на Роджърс:

— Махмуд има право. Достатъчно разговаряхме. Време е да се обадим по телефона. Натисни само копчето за повторно избиране. И не се опитвай да ги предупреждаваш. Това само ще доведе до кръвопролитие.

Майк погледна клетъчния телефон. Искаше му се да го строши и да свърши с онези тримата. „Какво ще си помислят твоите хора, ако се предадеш — запита се той. — Ако не им дадеш възможност да се борят или да се оттеглят?“ Но безизходицата не беше техен проблем. Окажеше ли съпротива, Роджърс ги обричаше на смърт. А отстъпеше ли временно, можеше да намери начин да преговаря за освобождаването на някои от тях или да извади от строя ключовите технологии на РОЦ. Това поне беше нещо.