Обратен камуфлаж [bg]

— Когато му дойде времето — заяви Спелинг в окуражаваща реч по време на втория за деня брифинг пред Айзис, — тези мрежи от спящи клетки на довереници на терористите ще засветят като контролно табло в наземна летищна кула. Ще знаем маршрутите, графиците, намеренията на тези хора, преди те да се познават помежду си. Това е много голяма стъпка напред във войната с тероризма. — До него стояха Барбара Маркам, директор на МИ-5, и Уолтър Виго.

Всички американци се бяха влюбили във Виго. Казваха, че знаел какво значи да бъдеш на топа на устата. Херик забеляза, че той често се навърта около бюрата на отдела за разследване и си бъбри с Лайн. В петък вечерта Виго бе направил забележително предложение. Заподозреният в Рим бе изчезнал от два дни, след като се бе отървал от наблюдението в северната част на града.

— Погледнете мюсюлманските студентски групи в Перуджа — бе предложил той. — В града има чуждестранен университет и нашето приятелче може да е във връзка с радикалните групи в Италианския университет.

Съветът се оказа попадение в десятката и двама арабскоговорещи американци бяха изпратени в град Умбрия да се запишат на курсове за изучаване на италиански. След този случай Виго настоя да ги посещава поне веднъж дневно. Всеки път придърпваше стол, сядаше и скръстваше ръце върху костюма си „Андерсън и Шепард“, за да изслуша внимателно подробните въпроси за възгледите на Уахабитите[2] или за трансфера на злато през страните от Залива. Имаше маниерите на загрижен професор, който изслушва студентите си. Вибрациите на изтънчена заплаха, които Айзис бе доловила по време на среднощната среща при Спелинг, сега бяха заменени от приветлива добронамереност.

Опасенията й за Виго и операцията се стапяха също така бързо главно заради напрежението в работата. Лайн беше взискателен и държеше всяка хипотеза да бъде щателно разследвана. Непрекъснато им набиваше в главите да работят върху двата главни въпроса: какво планират единадесетте и какъв ще бъде следващият им ход?