Обратен камуфлаж [bg]

— Възможно е обичайното им пренебрежение към нашето удобство да кара заподозрените да си предават съобщения на ухо — предупреди Виго. — Един вид китайски развален телефон. Но все някъде някой ще трябва да използва и телефон.

„Знаем това“, раздразнено си помисли Херик. Удовлетворението й от идентификацията на Четвърти не я освободи от безпокойството си по отношение на РАПТОР. Струваше й се, че операцията е нагледен пример за класическо разрастване на бюрокрацията. По-късно някой се осмели да попита Нейтън Лайн дали не трябва да започнат операция за получаване на ДНК проби от заподозрените.

— За какво са ни притрябвали ДНК проби, мамка му! — погледа на Херик бе изпълнен с леден бяс. — Единствено техните планове имат значение, а не дали сутрин пият кафе макиато или са предразположени към оплешивяване.

— Съгласен съм с Айзис — подкрепи я Лайн, който изглеждаше малко учуден от избухването й. — Мисля, че това е тъпа идея.

След като човекът с ДНК пробите си тръгна сконфузено, Лайн помогна на Херик да си проправи път до кафемашината.

— Гризе ли те нещо, Айзис? Може би ти трябва малко слънчева светлина. Самият аз се чувствам като проклет червей тук долу.

— Да, но не това ме тревожи. Цялата ни работа е твърде изолирана. Не сме се приближили ни най-малко до това да разберем плановете им. Нямаме никаква представа за ръководството им, въпреки че точно това ми казаха, че се очаква от мен, когато ме посветиха в операцията.

— Да, но всичко се свежда до това да наблюдаваме тези момчета, докато си вършат работата. Учим се през цялото време. Това е дълъг процес и може да продължи година и повече. Точно такава е добрата разузнавателна операция — пот, огорчения и здрава работа. Кой е казал, че ще е забавно?

— Всичко това е така. Но не ти ли хрумва, че като затъваме в тези микроскопични анализи, изпускаме големите неща?

— Като например?

— Като например това, което се случи с Юсеф Рахи, агента на МИ-6, който беше намерен убит в Ливан. Като това, което стана с дванадесетия човек, който се качи на полета на Рахи и се предполага, че е свързан със смъртта му. Ние не знаем и въпреки това никой не си прави труда да разбере кой е той и къде е отишъл. Ние просто приемаме, че той е извършил убийството и след това е изчезнал в пясъците на Средния изток. Защо го пренебрегваме?

— Имаш право за Рахи — отвърна Лайн. — Но останалите неща, за които говориш, поставят под съмнение политиката и самата цел на РАПТОР. Ти ги прие.

— Е, все някой трябва да ги постави под съмнение. Спомни си, тези мъже са майстори в летенето под радара. Това тук е фантастично сложна радарна система, която улавя всичко, освен очевидното.

Лайн съчувствено поклати глава, но явно не беше съгласен.

— Какво предлагаш, Айзис? Да арестуваме заподозрените и да загубим възможността да разберем кой дърпа конците им и как получават пари и инструкции? Това, което вършим тук, е да събираме животоспасяваща разузнавателна информация, която ще бъде от важно значение през следващите може би пет години. Ти създаде една истинска златна възможност. Както казва Уолтър, това е твое отроче, Айзис! За Бога!