Обратен камуфлаж [bg]

— Нортхолд? — запита тя.

— Да, преместихме операцията там. Мисля, че това, което ти предстои да видиш, много ще те впечатли. Очакваме, че ще прекараш там една или две седмици, преди да преминеш към оперативна работа, но — сама ще се убедиш в това — всичко ще се решава в движение. Между другото, надявам се да нямаш нищо против настаняването, но ще бъде по-просто и по-сигурно, ако само някои от нас бъдат транспортирани от и до бункера с микробуси.

— Бункера! — изненада се тя. — В казарма ли ще сме затворени?

— Не — намеси се Колинс, як мъж с розов тен и хубава гъста руса коса. — Опитваме се да запазим дисциплината, колкото се може по-стегната, поне засега. В района няма много хубави ресторанти, но винаги, когато решиш, си добре дошла за нещо набързо. Целта е по-скоро да не наводняваме италианските ресторанти на Мейфеър с призрачни шпиони. Освен това съоръжението под Нортхолд е просторно и има много места за уединяване. Има дори ресторант и фитнес.

Колинс кимна на Нейтън Лайн, който стана от мястото си, за да се настани на дивана до нея. Висок, със скромни обноски, Нейтън Лайн въплъщаваше аристократичната самоувереност на висшата класа, която — както Херик научи по-късно — се дължеше на харвардския юридически факултет и краткия стаж във вашингтонска правна фирма.

— Вие сте единственият човек в екипа, който няма нужда от въведение, така че ще карам направо — каза той. В момента държим под наблюдение единадесет заподозрени. Всички до един са минали през „Хийтроу“ на четиринадесети май и, доколкото ни е известно към момента, всички са вода ненапита. Никакви регистрирани простъпки и съвсем незначителни връзки с ислямисти. Със сигурност нито следа от обучение в Афганистан. Опитваме се да разберем кои са и имаме имената на някои от тях. Разделихме заподозрените на три групи — Парана, Северна и Южна. Групата Парана има изразена собствена еднородност и с нея сме постигнали най-голям напредък. Твоята работа на летището ни позволи да проследим трима от единадесетте заподозрени до шиитската общност в района, където се събират границите на Бразилия, Аржентина и Парагвай. Реката, която пресича областта, се нарича Парана. В района живее голям ливански контингент, свързан с организацията Хизбула и многобройните й бизнес интереси в Ливан. Както изглежда, тримата по-скоро са били подслонени в градчетата и фермите в района, а не обучавани. Изчаквали са антитерористичната вълна и повсеместното преследване на терористи да утихнат и са си създавали чисти легенди. Една наша успешна операция за проникване в общността свърза някои кадри от охранителните камери на летището, с конкретни имена. Тези момчета намирисваха на северноафриканци, въпреки че никой не беше сигурен каква точно националност са. Така или иначе, накрая следата ни отведе до мъж на име Лесин Хадая, бивш офицер от алжирските сили за сигурност, за когото се говори, че се е покръстил, след като видял знак свише, вписан в някаква скала в пустинята. Хадая, на свой ред, ни отведе до Фуркян, мъж с когото е поддържал контакт в Рим. Най-сетне установихме самоличността и на третия мъж, марокански инженер и хоноруван преподавател в колеж, наречен Рамзи Заман. Между другото за всичко това ни съдействаха разузнаванията на северноафриканските страни, но те нямат представа какво правим. Та така, тези тримата изчезват през втората половина на деветдесетте и заживяват тихо сред огромната северноафриканска общност в Италия, като припечелват с каква да е черна работа много под квалификацията и способностите им.