Аз преди теб

— За мен е.

— Как се запознахте?

— На официална вечеря. Ужасна официална вечеря. А вие?

— Във фризьорския салон. Работех там. Той ми беше клиент.

— Аха. Имал е нужда да изчука нещо през уикенда.

Сигурно съм го изгледала смаяно, защото той поклати глава и каза меко:

— Не ми обръщай внимание.

Чувахме приглушеното бръмчене на прахосмукачката вътре. Жените от фирмата за почистване бяха четири, всички облечени в униформи. Чудех се какво ще правят цели два часа в малката пристройка.

— Липсва ли ти?

Чувах ги как разговарят помежду си. Някой бе отворил прозореца и от време на време до нас долиташе силен смях.

Уил сякаш наблюдаваше нещо в далечината.

— Липсваше ми. В минало време. — Обърна се към мен и гласът му прозвуча делово: — Но мислих по въпроса и реших, че с Рупърт са добра двойка.

Кимнах.

— Ще направят нелепа сватба, ще народят отрочета, както се изразяваш ти, ще си купят къща в провинцията и след пет години той ще чука секретарката си — казах аз.

— Сигурно си права.

Това беше само загряване за темата.

— И тя постоянно ще му е ядосана, без да знае защо, ще го „плюе“ на ужасните официални вечери, приятелите им ще се чувстват неловко и той няма да иска да я остави, понеже ще го е страх от издръжката.

Уил се обърна и ме изгледа.

— И ще правят секс веднъж на шест седмици, той ще обожава децата си и ще си скъсва задника да им осигури добър живот. Тя ще има съвършена прическа, но ще придобие кисело изражение — свих устни, — понеже никога няма да казва какво точно мисли, и ще се побърка по пилатес или може би ще си купи куче или кон и ще хлътне по учителя си по езда. А той ще започне да бяга за здраве, щом чукне четирийсетака, и може би ще си купи „Харли Дейвидсън“, който тя ще презира, и всеки ден, като ходи на работа, ще гледа всички тия младоци в офиса и ще слуша в бара коя са изчукали през уикенда или къде са отишли „да се разтоварят“ и колко е било готино — и никога няма да е съвсем сигурен как е бил изпързалян.

Извърнах се.

Уил ме зяпаше.

— Извинявай — казах след миг. — Не знам откъде ми дойде.

— Започвам да изпитвам известно съжаление към Бегача.

— О, не е това — възразих. — От дългата работа в кафенето е. Виждаш и чуваш всичко. Модели в поведението на хората. Ще се изненадаш какво се случва.

— Затова ли не си се омъжила досега?

Примигнах.

— Вероятно.

Не исках да призная, че всъщност никога не са ми предлагали.