Фантастична светлина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Захариева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастична светлина». Краткое содержание книги:
Но за нещастие това е Ринсуинд. Най-нескопосаният и страхлив магьосник за последен път е бил забелязан в момента на падането си от ръба на Диска…
Ще кажем, потвърдено от експеримента, че звукът бе като този на дървена линийка, ударена силно с камертон в до диез, или може би в си бемол, а внезапното усещане бе на абсолютен покой.
Така беше, понеже бяха абсолютно неподвижни и беше абсолютно тъмно.
Но Ринсуинд си помисли, че нещо се е объркало.
После видя бледите сини драскулки пред себе си. Отново беше попаднал в Октаво. Помисли си какво ли би станало, ако някой отвори книгата дали той и Двуцветко ще се появят като илюстрация?
Вероятно не, реши той. Книгата, в която се намираха, бе нещо по-различно от самата Октаво, прикована към своя аналой дълбоко в дебрите на Невидимия Университет, която бе просто триизмерно изображение на една многоизмерна реалност и…
Я чакай, помисли си. Аз не мисля по този начин. Кой мисли вместо мен?
— Ринсуинд — повика го глас като шумолене на стари страници.
— Кой? Аз?
— Ти, ами, кой друг, гламав педераст такъв.
В разбитото сърце на Ринсуинд пламна искрица предизвикателство.
— Успяхте ли вече да си спомните как е започната Вселената? — рече злобно. — Прочистване на гърлото, не бе ли така, или поемане на дъх, или пък Почесване по Главата и Опит да си спомниш, Беше Ви на Езика?
Друг глас, сух като прахан, изсъска: „Не забравяй къде попадна“. Би трябвало да е невъзможно да се изсъска изречение без нито един сибилантен звук, но гласът добре се потруди.
— Не забравяй къде попадна? Не забравяй къде попадна? — извика Ринсуинд. — Разбира се, че не съм забравил къде съм, намирам се в една проклета книга и си говоря с един куп гласове, които не виждам, защо мислите, че пищя?
— Предполагам, че се чудиш защо пак те докарахме тук — каза един глас до ухото му.
— Не.
— Не?
— Какво каза той? — попита друг безплътен глас.
— Каза „не“.
— Наистина ли каза „не“?
— Да.
— Аха.
— Защо?
— Щото подобни неща ми се случват непрекъснато — каза Ринсуинд. — В един миг падам от Диска, в следващия гледам как Смърт се учи да играе Бент или Яз, или какво беше там, защо да се чудя на нещо?
— Ами, мислим си, че сигурно ще се чудиш защо не искаме никой да ни казва — рече първият глас, осъзнал, че губи инициативата.
Ринсуинд се поколеба. Мисълта бе минала през ума му, само че много бързо и като се оглеждаше нервно насам-натам да не би да я прегазят.
— Защо пък някой да иска да ви казва?
— Заради звездата — обясни магията, — Червената звезда. Магьосниците вече те търсят, като те намерят, искат да кажат заедно Осемте магии, за да променят бъдещето. Мислят, че Дискът ще се сблъска със звездата.
Ринсуинд се позамисли над това.
— А ще се сблъска ли?
— Не съвсем, но в известен… какво е това?
Ринсуинд погледна надолу. Багажът тромаво се измъкна от тъмното. В капака му се беше заклещило дълго парче от острие на коса.
— Това е просто Багажът — обясни.
— Но ние не сме го викали тук!
— Никой не го вика никъде — заразправя Ринсуинд. — Той просто се появява. Не се притеснявайте за него.
— Аха. За какво говорихме?
— За червената звезда.
— Така. Много е важно ти да…
— Ало, ало, има ли някой там вънка?
Беше слабичък скърцащ гласец и идеше от снимачната кутия, която все още висеше на безчувствения врат на Двуцветко.
Демонът от кутията отвори капандурата си и замижа към Ринсуинд.
— Къде сме, шефе? — попита.
~ Не съм сигурен.
— Още ли сме в пъклото?
— Може би.
— Е, да се надяваме, че ще отидем някъде, където няма да ни трябва много черно, щото се свърши. — Капандурата се затвори с трясък.
Ринсуинд за миг си представи как Двуцветко раздава снимките си с коментари от рода на: „Това съм аз, измъчван от милиони демони“ и „Това съм аз с онази странна двойка, с която се запознахме по мразовитите склонове на Подземния свят“. Ринсуинд не знаеше със сигурност какво става с човека, след като наистина умре, достоверните източници по въпроса бяха малко неясни; мургав моряк от Къмрибните земи беше заявил, че е убеден, че ще отиде в рай, където ще има шербет и хурии. Ринсуинд не знаеше какво точно е хурия, но след известно размишление дойде до заключението, че е малка захарна торбичка за смучене на шербета. Както и да е, от шербета кихаше.
— Сега след като престанаха да ни прекъсват — твърдо рече сух глас, — може би ще можем да продължим. Изключително важно е да не позволиш на магьосниците да вземат от теб магията. Ужасни неща ще се случат, ако всичките осем магии се кажат преждевременно.