Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Защо казахте на Лазал, че разрешението може да се намира в Англия?
— Поради един интересен и безспорен факт. Приятелката ти Карин беше удушено от човек, когото патологът в Сафък нарече професионалист. Помниш ли доклада от аутопсията?
— Нима бих могла да го забравя?
— Извинявай, прозвуча малко грубо. По-късно в Париж Рене Лазал ни запознава с изводите на френския лекар за смъртта на Френсис Кари, убит на гара „Сен Жан“ в Бордо. Той използва същата дума професионалист. Дори даде същото описание на начина на убийството.
— Забелязах това, наистина, но помислих, че е съвпадение. Нали не мислите, че…
— … че убиецът е един и същ? Точно това мисля.
Туийд бръкна в джоба си и извади разписание на полетите на „Бритиш Еъруейс“. Отвори го на една страница с прегънат ъгъл.
— Взех това, преди да напуснем Парк Кресънт. Беше вечер, когато убиха Карин Роузуотър. На следващата вечер, в Бордо, по абсолютно същия начин бе убит Френсис Кари. Това разписание показва полет на британските авиолинии в 10.55 ч., който пристига в Бордо в 12.25. Има и друг директен полет — на „Ер Франс“ — излита малко по-късно, но каца в Бордо рано следобед.
— Май въображението ви си играе с вас…
— Фактите, които ти посочвам, нямат нищо общо с въображението, също както еднаквите описания на техниката на убийствата, дадени от различни лекари.
— Калмар?
— Добрият професионален убиец умее да се придвижва бързо. Щом работи в Европа, той знае всички маршрути, всички полети. Това е част от занаята.
— Калмар — повтори тя. — Странно име.
— Избрано е умишлено, за да прикрие самоличността и националността му. В двата доклада на патолозите един факт напълно съвпадаше — и двамата твърдят, че убиецът има големи длани…
Телефонният звън го прекъсна. Пола вдигна слушалката, каза на някого да се качи и затвори.
— Нюмън, Марлър, Бътлър и Нийлд са пристигнали. Добре че поискахте повече столове…
Просторната спалня имаше голям прозорец, който гледаше към Северно море. Дръпнатите завеси я скриваха от нощта, но Пола чуваше коварното бушуване зад стъклата и тътена на вълните, вдигнати от прилива, които блъскаха брега. Когато четиримата новодошли се настаниха, тя наля кафе. Марлър, както винаги, отказа да седне. Облегна се прав на стената и запали цигара.
Туийд започна направо. Описа им накратко положението във Франция и Германия и им предаде информацията, получена от Лазал и Кулман.
— Трябва да предприемем спешни действия — продължи той. — Още с пристигането ни в Парк Кресънт Лазал ми се обади. Беше получил нови сведения за безредиците в Лион. Погромите заприличвали на истински бунт. Предполагам, че Дьо Форж просто изчаква момента, за да натисне спусъка. Чака събитията, които биха му позволили да тръгне към Париж. Боб, ти успя ли да научиш нещо, докато беше в Бордо?
— Научих много и всичко потвърждава това, което казахте…
Той сбито описа преживелиците си по време на престоя си в Бордо. Интервюто с Дьо Форж, кладенеца за наказания, двубоя с фургона „Берлие“. Също и историята с Изабел.
— Това е — завърши той.
— Тази Изабел — попита Пола, заинтригувана от начина, по който я бе описал Нюмън — красива ли е?
— Предполагам — отвърна той и спря дотук.
„Харесва я — помисли си Пола. — Явно е хубаво момиче. И вероятно също го харесва.“
— Интересува ме бунтът в Бордо, на който си бил свидетел — продължи делово Туийд. — Останах с впечатлението за някаква дисциплинирана сила, а не за тълпа размирници. Успели са да надделеят над CRS, а това е полувоенна организация. Изглежда, че под маските са се криели добре обучени войници.
— Точно с такова впечатление останах и аз, докато ги гледах от прозореца на бара — потвърди Нюмън. — Стигнах до същите изводи.
— Нещо друго?
— Малка част от размирниците са вероятно членове на „За Франция“ — фермери, селяни, собственици на магазини. Но всички останали — вече съм сигурен в това, след като видях какво стана в Бордо — са хора на Дьо Форж.
— Значи положението не е просто опасно. То става безнадеждно. А ние разполагаме с много малко време.
Марлър проговори за пръв път. Гласът му прозвуча като рязко изръмжаване:
— Тогава защо, ако смея да попитам, сме се събрали тук, в най-затънтените краища на Англия?