Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Готово — докладва Леми, когато отново потъна в седалката си. Лицето му бе пламнало от краткия контакт със стихиите отвън.
Колата и ескортът продължиха пътя си. Дьо Форж си мислеше, че трябва да се разпореди и за наблюдението на жена си Жозет. Ако в Париж бяха разбрали какво се готви в Трети корпус, генералът трябваше да очаква техни агенти.
10.
— Генерал Шарл дьо Форж е най-зловещата политическа фигура във Франция през това столетие — каза Лазал.
Пола погледна Туийд, който само кимна на французина да продължи. Бяха се върнали от швейцарския ресторант и отново седяха в тесния кабинет на Лазал.
Пола бе схванала тактиката на Туийд. Той все още събираше информация, преди да се върне в Лондон, преди да реши как да разгърне силите си. Този етап тя вече познаваше.
— Той подпалва френското обществено мнение и го настройва срещу Германия — продължи Лазал. — Дюбоа, лидерът на партията „За Франция“, е негова кукла, безсловесна марионетка. Дьо Форж е този, който определя какъв курс да вземе Дюбоа. Това е скандално — Германия е най-миролюбивата нация в цяла Европа. А Дьо Форж изкуствено насажда и поддържа един неоснователен страх от новата обединена Германия.
— Защо? — попита Туийд. — Каква е целта му?
— Да стане следващият президент на Франция…
— Как, по дяволите, си представя това? Та той е генерал!
Лазал се усмихна накриво:
— Съществува прецедент — генерал Дьо Гол…
— Който взе властта в момент, критичен за цялата нация. Тогава и правителството се бе отчаяло.
— Именно този сценарий сега отново и успешно създава Дьо Форж. Безредици, улични боеве. Явно не разбирате истинското значение на това, което е станало в Бордо.
— А защо точно там?
— Защо в Бордо? Ето, че стигнахме и до това. Разбирате ли, Бордо е градът, който е бил свидетел на три кризи в страната, а и на две унизителни поражения, нанесени ни от германците. През 1871-ва, когато войските на Бисмарк разгромиха нашите, Германия анексира Елзас и Лотарингия. През 1914-а френското правителство изпадна в паника и временно се премести в Бордо. И най-накрая, през 1940-а, както знаете, премиерът Пол Рейно също избяга заедно с кабинета си в Бордо. А после се предаде на Хитлер.
— Все още не разбирам защо Дьо Форж започва кампанията си оттам.
— Той поиска да бъде прехвърлен в командването на Трети корпус отчасти защото базата е близо до този град. Дьо Форж използва Бордо за символ на унижението на Франция. Кой град би бил по-подходящ за започването на една реваншистка кампания? Кампания, чиято цел е превръщането на Франция в най-могъщата държава на континента.
— Ти каза „отчасти“. Каква е другата причина?
— В Трети корпус той е близо до своя приятел и съюзник генерал Лапоант — командира на „ударните сили“, ядрената мощ на Франция.
— И молбата му за прехвърляне беше приета?
— Друг негов съюзник е министърът на отбраната Луи Жанин. Дьо Форж го държи в малкото си джобче.
— Но президентът би могъл да направи нещо, не може да не знае какво става в страната.
— Елисейският дворец? — отново се показа киселата му усмивка. — Президентът много внимава къде стъпва. Още не може да повярва, че един обикновен генерал е в състояние да го предизвика. От друга страна, „За Франция“ го тревожи с нарастващата си популярност. Дюбоа непрекъснато призовава за изхвърлянето на алжирците и арабите от страната.
— Но това съвсем не може да се нарече национална криза — продължи Туийд, решен да накара Лазал да се аргументира докрай.
— Скоро ще може. Разбрах, че по време на бунтовете в Бордо… — прекъсна го един адютант, който влезе в кабинета и остави пред Лазал дълъг лист хартия. Погледна гостите, извини се за нахълтването и бързо излезе. Обикновено спокойното лице на Лазал стана сериозно и мрачно. Той погледна към Туийд.
— Казваш, че няма криза. Този кодиран факс е пристигнал току-що. Съобщава за големи размирици в Лион. Първите сведения са за около хиляда и петстотин пострадали и напълно опустошен център. Размирниците са носели маски и нито един не е арестуван. Силите на реда са били атакувани със сълзотворен газ и димни бомби. Приближава се към Париж с всеки изминал час.
— Значи планът му работи.
— Да, Туийд. Дестабилизира държавата, създава условия за революция. И познай кой ще е спасителят на Франция…
— Разкажи ми за „Черния кръг“, спомена го преди.
Лазал безпомощно разтвори ръце:
— Усилено се твърди, че всичко това се планира от един малък клуб. Моето разузнаване предполага, без да има доказателства, че негови членове са Дьо Форж, генерал Масон — началник-щаб на армията, генерал Лапоант, Луи Жанин — министър на отбраната в Париж, и Емил Дюбоа.