Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
— Лека нощ, Джес. Ако имаме късмет, това може да е последната нощ, която ще сме принудени да прекараме двамата.
Джес загледа в безмълвно отчаяние как Ариел се увива в одеялото си и се обръща с гръб към него. Това беше най-трудното нещо, което беше правила досега. Как можеше да ненавижда един мъж и също толкова силно да бъде привлечена от него?
Той беше избрал много добре мястото на лагера. Малко след полунощ небесата се отвориха и заплиска проливен дъжд, истински потоп. Забарабани по скалния навес, който за щастие беше достатъчно широк, за да ги запази. Светкавиците прорязваха небето в невероятни линии, гневният грохот на гръмотевиците огласяше равнината. Твърде уморена, за да им обърне внимание, Ариел просто изхъмка и се обърна на другата страна, запушвайки ушите си с ръце, когато поредната гръмотевица я разбуждаше.
Утринта дойде, носена от подгизнало сиво небе. От време на време заваляваше дъжд, но вече не така силен, както през нощта. Когато Ариел се събуди, не я посрещна нито лъч слънчева светлина. Нито мирис на прясно сварено кафе. Нито шум, който да й подскаже, че Джес се движи насам-натам из лагера. Наистина необичайно беше за него да не е вече станал и да се грижи за конете или закуската. Тя предположи, че лошото време го е накарало да не става толкова рано, какъвто навик имаше, и погледна към мястото, където си беше постлал. Джес лежеше по гръб, неподвижен като мъртвец. Нито един мускул не помръдваше по лицето му, нито дори клепачите. Но което беше още по-странно, той лежеше с отворени очи. Сякаш се взираше в земята до себе си.
Заинтригувана, Ариел се надигна и отметна одеялото. Страх и неувереност я обзеха, когато Джес не направи никакво движение, за да я приветства или да покаже, че я е забелязал. Очите му не се отместваха от онова, в което се беше загледал, всеки мускул по него беше стегнат във върховно напрежение.
— Джес?
Ариел се изправи неуверено на крака, възнамерявайки да проучи какво става, когато тревожният шепот на Джес я накара да замръзне на място.
— Не мърдай.
— Какво? Джес, какво има?
Тогава тя я видя. Свита на кълбо до Джес, със заплашително отдръпната назад глава. Гърмяща змия. Чу и предупредителното й изтрещяване. Плочките на опашката й изтракаха като предвестник на смъртта — сухо, накъсано, заплашително. Дъхът на Ариел заседна мъчително в гърлото й. Обхвана я паника, когато видя, че Джес не може нито да проговори, нито да помръдне от страх да не раздразни змията и сам да предизвика смъртта си. Ако влечугото го ухапеше, той най-вероятно щеше да умре, преди да е успяла да го закара до града.
— Кажи ми какво да направя.
Гласът й трепереше, ръцете й се тресяха. Никога досега не беше изпитвала такъв страх за живота на друг човек. Той беше арогантен, безсърдечен негодник, но не заслужаваше да умре така мъчително тук, в самотната прерия.
Джес не издаде нито звук. Ариел видя капки пот, избили по челото му, и разбра, че съсредоточава цялата си енергия, за да остане неподвижен. Тя нямаше представа колко време беше лежал така, но разбра, че е необходимо огромно самообладание, за да остане напълно неподвижен. Трябваше да му помогне. Но как?
— Ариел. — Гласът му прозвуча едва чуто. — Застреляй тая проклетия.
— Да я застрелям? — повтори тя с учудване в гласа. — Не съм добър стрелец. Няма ли друг начин?
— Господи! Просто го направи. Не знам още колко мога да издържа.
Преглъщайки ужаса си, Ариел потърси пистолета. Беше го сложила до постелката, преди да си легне. Беше зареден. Трябваше да направи само едно — да се прицели и да стреля. Трудна задача, защото мишената беше невероятно дребна, а ръцете й трепереха неудържимо. Ами ако не улучеше? Ако вместо змията улучеше Джес? И то смъртоносно?…
Поглеждайки към дулото на пистолета, Ариел си пожела да бе имала време да се научи да стреля точно. Беше сигурна, че може да улучи голяма мишена, но главата на змията… почти невъзможно. Затвори очи, потърси с пръст спусъка и се помоли да успее.
— Отвори си очите, за бога.
Резките думи на Джес като че ли раздразниха змията, защото тя протегна шия и раздвоеният й език се показа навън със заплашително трептене. Прилив на адреналин разтърси Ариел, когато усети, че сега е моментът, че животът на Джес зависи от нея и тя не може да го разочарова. Прицели се внимателно и натисна спусъка, преди да беше загубила самообладание.
После затвори очи.
— Вече можеш да си отвориш очите.