Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
Вече беше много късно. Ръцете му сами потърсиха гърдите й и започнаха да си играят със зърната. Той повдигна глава и взе в уста едно от набъбналите връхчета, замилва го с грапавата влажност на езика си, засмука го леко и после отне болката с целувка.
Когато първоначалната болка стихна, Ариел трепереше от страстта, която Джес пораждаше у нея. Тялото й вибрираше от странни усещания, вече по-скоро удоволствие, отколкото болка, и тя бързо възприе ритъма, откривайки кои движения й създават повече наслада. Устата на Джес продължаваше да държи в плен зърната й, докато ръцете му, плъзнали се към талията и после към седалището й, я вдигаха и спускаха по цялата му дължина. Изведнъж тя се озова под него и той започна отново да влиза и да излиза от горещата й, набъбнала от удоволствие плът.
Ариел се рееше в небесата. Пламтеше цялата. Копнееше за нещо, което още не можеше да достигне.
— Джес! Какво става?
— Правиш го чудесно, скъпа. — Думите му излязоха като приглушен стон. — Нека те отведа там. Ще усетиш, когато дойде мигът.
Мигът за какво, питаше се Ариел, задъхана и стенеща, усещайки, че е застанала на ръба на една огромна мистерия. Страстта на Джес, който приближаваше до кулминацията си, малко я стресна, но скоро подтиците на собственото й тяло я накараха да забрави всичко друго освен непосилната жажда, която я владееше. Започна като недоловима искра в слабините й, която се засилваше и разрастваше, докато завладя изцяло тялото и душата й. Джес изпусна тържествуващ вик, когато усети Ариел да трепери и чу вика й.
Краят дойде като експлозия в него. Той се изви, застина за миг, после се отпусна и главата му легна на гърдите й. Тя бе изцедила от него едновременно страстта и гнева. Сега в ума му имаше само една мисъл. Изглеждаше твърде невероятно Тили Каулс да е девица. Той се вгледа в лицето на Ариел с благоговение и неверие. Скоро щеше да съмне и можеше вече да я вижда ясно. Очите й още бяха тъмни от страст, устните й бяха подути от целувките му.
— Ти си ужасно страстна за девственица — изрече той бавно. — Но… знам със сигурност, че бях първият. Имаш много да обясняваш, жено.
Надигна се и се отмести от нея, усещайки се странно оголен, когато се дръпна от топлото й тяло.
Ариел усети същото и веднага посегна към дрехите си. Трябва да беше полудяла, че допусна това да се случи. Но ако не беше постигнала друго, поне беше убедила Джес, че наистина е Ариел Лийланд.
— Какво има да обяснявам? — запита тя, наблягайки на всяка дума. — Ако мозъкът ти беше динамит, нямаше да стигне да си взривиш и носа. Казвах ти дни наред, че не съм Тили Каулс. Ако не беше толкова твърдоглав, щеше веднага да разбереш. Тили Каулс и Барт Дилън още са на свобода.
Джес се почувства объркан. Мислеше, че всичко му е ясно, но нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Ариел не беше Тили, Тили не беше Ариел, а истината беше, че току-що беше отнел девствеността на една жена, която изобщо не му беше работа да съблазнява.
— Ариел, не знам какво да кажа — изрече той, разпервайки безпомощно ръце.
— Да кажеш, че съжаляваш, би било добро като начало.
— Съжалявам за недоразумението, но не и за това, че се любих с тебе. Беше неповторимо, скъпа. Сега защо не започнеш от началото и да ми кажеш какво правиш в Тексас и защо пътуваш сама.
— Няма ли първо да се облечеш? — Тя не можеше да мисли, докато Джес седеше необлечен пред нея, явно изобщо несмущаван от голотата си.
Ленива усмивка се плъзна в ъгълчето на устата му.
— Това притеснява ли те?
— Д-да, не съм свикнала да гледам съблечени мъже.
Тя се обърна настрана, докато Джес се напъхваше в панталоните си. Ако трябваше да бъде напълно откровена, гледката на голото му тяло предизвикваше чувства, с които не беше подготвена да се справя.
— Няма защо да се притесняваш, Ариел, няма да те докосна отново. Не и ако не искаш — добави Джес. — Но трябва да признаеш, че и двамата получихме удоволствие.
— Това няма нищо общо — каза Ариел с отпаднал глас. Нямаше представа защо толкова силно беше реагирала на любенето си с Джес. — Но си прав за едно. Всичко назряваше много отдавна помежду ни. Сега, когато излезе от телата ни, всеки може да си тръгне по пътя и да забрави този злощастен епизод. Ти имаш да ловиш разбойници, аз имам да управлявам ранчо.
— Сега съм облечен, така че може да се обърнеш. Разкажи ми за ранчото.
— Баща ми умря преди шест месеца и ми остави това ранчо на юг от Уейко, край река Брасос. Майка ми не искаше и да чуе да живея в Тексас и телеграфира на адвоката на баща ми да продаде имота въпреки моето желание.