Единственият оцелял

Покрай една от стените бяха наредени всякакъв вид монитори, на които се виждаше оцветеното в зеленикаво нощно изображение от камерите, разположени около площадката и бункера. Но вниманието на екипа бе съсредоточено само върху екрана на радара, на който се виждаха три мигащи точки, насочени на север и приближаващи района.

Роберто ги проучи внимателно.

— Да, скоростта и подреждането им във въздуха говорят, че може да са хеликоптери.

— Какво става? — чу се напрегнатият глас на Прескот зад тях.

— Още не знаем — отвърна Кавано. — Може би изобщо не ни засяга.

— В момента, в който се появиха на екрана, насочвайки се нагоре по Хъдзън — каза Трейси, — стана ясно, че следват точно плана на полета, който попълнихме на летището.

— Съвпадение? — попита Дънкан.

— Може би — отвърна Чад. — Малките летища нагоре по течението на Хъдзън са много, без да споменаваме и това край Олбъни. Може да кацнат на едно от тях. Някоя фирма може да има вила наблизо или нещо такова. По дяволите, може и да са политици, тръгнали към столицата на щата.

— Може — каза Трейси. — Но може и да не са.

— Какво ще правим? — попита Прескот.

Никой не откъсна поглед от екрана.

— Ако това са хора на Ескобар, тръгнали да ни търсят — каза Роберто, — направлението, дето го попълних в плана на полета, е много мъгляво, за да ги доведе дотук. Има много планини и долини. Дори и през деня могат да се скъсат от търсене и пак да не ни намерят.

— Вижте — посочи Трейси към екрана, където трите светещи точки се разделиха, премествайки се на запад от реката.

— Насочват се към планините — каза Чад.

— И се разделят — добави Кавано. — Пестят време. Всеки търси по една долина.

— Но дори и с уреди за нощно виждане не могат да открият нещо, което да ги насочи къде сме — поклати глава Роберто. — Сигурно си мислят, че сме кацнали в някоя ферма и хеликоптерът ни е скрит в хамбара.

— Освен това, ако са излетели от Титърбороу, след час, час и нещо трябва да заредят — каза Кавано.

— Вижте — посочи Трейси отново.

На екрана трите светли точки летяха назад и напред над отделни райони.

— Претърсват систематично — забеляза Дънкан.

— Но го правят много бързо — каза Кавано. — Дори да имат уреди за нощно виждане, трябва да се движат по-бавно, за да не пропуснат нещо.

На екрана трите точки бързо се преместиха над три нови района.

— Господи… Никой не може да прави визуална проверка над долина толкова бързо, дори и през деня — промърмори Трейси.

— Освен ако проверката не я правят по този начин — вметна Чад.

— Какво искаш да кажеш?

— Не визуално.

Останалите от групата веднага разбраха за какво става дума. Всички се обърнаха рязко към Прескот.

Пребледнялото му лице контрастираше с тъмните му очи, разширени от уплаха. Той също разбра за какво става дума.