Единственият оцелял

Цялата група, с изключение на Трейси, която остана дежурна в командната зала, бе седнала около дълга маса в кухнята, пълна с блестящи кухненски уреди. В чиниите пред тях имаше едносантиметрови ивици говеждо в бежов сос, с набучени по него зелени макарончета, по чиито върхове бяха набодени гъбки и лукчета. До всяка чиния бе сервирана купа със салата, а пред нея — кошничка с току-що изпечени хлебчета.

— Не искам да чувам оплаквания и от зелените макарони, защото не са домашно приготвени, а са взети от кутия.

— Не мога да си представя някой да се оплаче — каза Прескот. — И изглежда, и ухае прекрасно.

— След като имате правилен поглед върху нещата, готов съм винаги да ви готвя — увери го Чад.

— Екипът е на работа — обърна се Дънкан към Прескот — и не бива да пие вино, но това не означава, че и вие не можете. Ще ви предложа нещо, което ме увериха, че било добро и се казва „Кианти Класико“.

Прескот кимна в знак на одобрение.

Роберто втъкна снежнобялата салфетка в яката на ризата си и тъмната му козя брадичка изпъкна още по-ярко.

— Човече, не съм ял гулаш от сто години.

— Това не е гулаш. Това е Бьоф Строганоф — смъмри го Чад. — Измислен е от французин готвач, работещ при някакъв руски аристократ към края на деветнайсети век. Аристократът се казвал граф Павел Строганов. И както винаги става, парите и властта обират всичкото внимание, докато никой вече не си спомня името на готвача, създал блюдото.

— Мислил ли си да се захванеш с честна работа и да отвориш ресторант? — попита го Кавано.

— През цялото време мисля за това — отвърна Чад, — но знам, че миризмата на оръжейна смазка ще ми липсва.

— Страшно вкусно. — Ентусиазмът, с който Прескот се нахвърли върху яденето, впечатли всички. — Но вътре има нещо, което не мога съвсем да разбера… Горчицата и киселата сметана, ясно… Но…

Чад с интерес загледа как Прескот опитва вкуса на поредната хапка със замислен вид.

— Сос от стриди? Това ли усещам? Сос от стриди?

— Две супени лъжици. Знаете какво ядете.

— А ето го и виното. — Дънкан показа на Прескот етикета, после му сложи и чаша.

Прескот направи същата демонстрация и с виното, примлясквайки и отправяйки замислен взор в тавана. Дънкан обаче не го остави да се разпростира за сорта грозде и от кое лозе е брано.

— Опитах се да се обадя на моите хора в Агенцията за борба с наркотиците, за да науча нещо повече за Ескобар, но днес е неделя, така че не можах да се свържа. Утре пак ще опитам. А дотогава трябва да уточним доста неща.

Той погледна към Кавано, който остави вилицата и започна импровизираната оперативка.

— Трябва да разберете, че етапите на изчезване са четири — подхвана той. — Първият е нова самоличност и нови документи за нея, особено кръщелно и номер на социалната осигуровка. Вие ще искате да сте уверен, че правителството няма да поставя под въпрос вашия номер на социалната осигуровка. Един от начините да се направи това е да приемете самоличността на човек, починал преди доста време — някой без живи близки роднини, които биха могли да опровергаят твърдението ви. Тези условия се изпълняват, като в старите вестници се търси материал за загинало цяло семейство — да речем, при пожар или някакво друго бедствие. След това се взима номера на социалната осигуровка на дете от това семейство, което би било приблизително на вашата възраст, ако е било останало живо. Много родители вземат номер на социалната осигуровка за своите новородени деца. Молбите за такова нещо се пазят в болниците заедно с останалата редовна информация. В някои щати пишат номера на осигуровката дори и на смъртните актове, а те са документ, с който човек може да се снабди лесно — просто въпрос на достъпни до широката публика архиви.

— Да приемем, че придобиването на номера на някой друг е незаконно, разбира се — вметна Дънкан. — Затова никога не предлагаме тази услуга на клиентите си. Само ги учим как да го направят.

— Разбирам — каза Прескот.

Кавано продължи:

— За средна степен на заплаха това е доста добър начин да се приеме нова самоличност.

— Но не и дуракоустойчив. — Роберто избърса устни със салфетката и се включи в разговора. — Понякога правителството проявява интерес към някой номер, който не е бил използван с години и изведнъж се появява по данъчните декларации, което идва да каже, че освен онези, които те преследват, в търсенето се включва и правителството и ти лепва обвинение по федерално престъпление.

— Точно така — кимна Кавано. — А степента на заплаха от Ескобар е твърде сериозна, за да си позволим да ви оставим така.

— Това, което искаме да ви предложим — подхвана Дънкан, — е скъпо — много повече от стоте хиляди долара, които уговорихме по телефона.