Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Пред него се бе проснало безжизненото тяло на Роберто и на слабата лунна светлина очите му блестяха широко отворени, а задната част на главата му плуваше в локва кръв.
В същия миг тъмнината изведнъж се разцепи от ослепителната светлина на експлозия — гръмна авиационното гориво. Пламъците осветиха помпата, чийто маркуч лежеше на земята и бълваше гориво. Над дърветата и храстите се издигна плътна огнена стена. Силата на експлозията събори Кавано на земята.
Преди да побегне, той видя как хеликоптерът им потъва в ярката прегръдка на пламъците, а камуфлажната мрежа просто се стопява във въздуха с кратко изпукване. Светлината от пламъците бе толкова ярка, че можеше да преброи игличките на всяко борово клонче наоколо. Тичайки с всички сили обратно към бункера, той чуваше собствените си стъпки по дебелия килим иглички, а след малко и още един тътен, когато пожарът се разпространи още по-насам, сякаш гонейки го.
— Прескот!
Макар шумът от пожара да заглушаваше вика на Кавано, все пак не бе чак толкова силен, за да заглуши звука от приближаващите хеликоптери. Тичайки още по-бързо, Кавано видя двата джипа, които Трейси бе изкарала от подземния гараж. Стиснали оръжията си в ръце, Чад и Трейси стояха до тях, зяпнали с изумени погледи бързо разпространяващите се пламъци.
В следващата секунда Трейси и Чад се разпаднаха на парченца: от единия хеликоптер се бе проточила огнена следа и бе докоснала двата джипа. Разхвърчаха се парчета метал и пластмаса.
Шокът от това, което Кавано видя, комбиниран с ударната вълна от взрива, едва не го събори на земята. Разсъдъкът му заплаши да го напусне, неспособен да възприеме внезапността на всичко, което ставаше наоколо. Но в този момент видя Дънкан да изхвърча от бункера и неговата поява възвърна самообладанието му. Стискайки оръжието по-силно, той изтича приведен към Дънкан, който бе застанал вцепенен и с отворена от смайване уста гледаше ярките пламъци.
— Прескот го няма вътре! — Дънкан се извърна рязко към дупката, където малко преди това бяха джиповете. — Чад и Трейси…
— …бяха там — довърши вместо него Кавано.
— Кучи син!
Яростта в гласа на Дънкан бързо премина в тревога, когато двамата чуха писъка на нещо, проточило се от един от хеликоптерите към пламъците.
10.
Двамата хлътнаха в отворената врата на бункера само секунда преди втора експлозия да разтърси входа. Мястото, на което те бяха застанали миг преди това, бе засипано от хвърчащи камъни и парчета от дървеса.
Дънкан затръшна вратата.
— Мислех, че Ескобар иска Прескот жив! — Бункерът се разтърси от поредната експлозия. — Откъде е толкова сигурен, че няма да убие Прескот заедно с нас?
— Роберто също е мъртъв! — Кавано се отправи към командната зала.
— Какво? — Стиснал пушка в ръце, Дънкан се спусна след него.
— Черепът му е смазан!
— Какво, за бога, става тук?
Двамата влязоха в командната зала и впериха погледи в мониторите. Макар Трейси да бе оставила електрониката да работи, някои от екраните бяха празни: пожарът бе изгорил камерите, с които бяха свързани. И докато Кавано оглеждаше останалите здрави монитори, някои от тях изгаснаха пред очите му. Все пак достатъчно камери останаха здрави, за да му дадат възможност да види, че пожарът е обхванал една трета от цялата площ около бункера, откъм страната на площадката.
Едната от камерите показа трите приближаващи хеликоптера.
Ноздрите на Кавано доловиха нещо.
— Не ти ли мирише на пушек?
— От вентилационната система. — Дънкан щракна някакъв ключ. — Готово. Затворихме я. Въздух отвън вече не може да влиза. Тук имаме достатъчно въздух за два дни.
Кавано кимна.
— Няма да ни се наложи да останем толкова дълго. Тези хеликоптери скоро трябва да се върнат да заредят. И няма да долетят отново, защото тук вече ще гъмжи от полиция и пожарникари.
— Няма как да се измъкнат незабелязани. Не мога да разбера защо Ескобар действа толкова необмислено.
— Това, което каза по-рано… Може да се окажеш прав. — Кавано не откъсваше поглед от оцветените в зеленикаво изображения. Някои от външните камери изпитваха затруднение да настроят лещите си за нощно виждане към ярката светлина на растящия пожар. — Това може би не е Ескобар.
— Тогава кой може…
Леката мъглица в стаята подразни гърлото на Кавано.
— Мислех, че си спрял вентилацията.
— Нали ме видя.
— Тогава откъде идва този пушек?
От един от вентилационните отдушници на тавана нахлу струя дим.
— Подушвам…
— Авиационно гориво.