Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— Аз се превъзпитах, когато ми казаха заплатата — намеси се Харпър.
— Трийсет хиляди — поясни Вандеруогън, — след шест или осем години обучение след дипломирането. Можеш ли да повярваш?
— В „Бъркли“ — продължи Харпър — всичките ми предложения за нови изследвания трябваше да минават през онзи продажен чиновник, завеждащия катедра. Това изкопаемо постоянно мърмореше за намаляване на разходите.
— Да работиш за Брент е коренно различно — добави Вандеруогън. — Той разбира нуждите на науката и на учените. Не се налага нито да обяснявам, нито да доказвам нещо. Ако ми потрябва нещо, просто му пиша и той го доставя. Имаме късмет, че сме попаднали тук.
Харпър кимна:
— Дяволски късмет.
„Поне за едно нещо са съгласни“ — помисли си Карсън.
— Радваме се, че си сред нас, Гай — заяви накрая Сингър.
Вдигна бирата си за наздравица. Другите последваха примера му.
— Благодаря.
Карсън се усмихна широко. Запита се по каква прищявка на съдбата е попаднал сред богопомазаните в „Джиндайн“.
Левин седеше в кабинета си и слушаше в унес през отворената врата как секретарят му Рей говори по телефона в другата стая.
— Съжалявам, скъпа — казваше Рей. — Кълна ти се, че си мислех, че каза театъра на Бойлстън Стрийт, не на Братъл…
Последва мълчание.
— Кълна се, бях разбрал Бойлстън. Не, чаках те, на входа. На театър „Бойлстън“, разбира се! Не, чакай, задръж. Скъпа, не…
Рей изруга и затвори.
— Рей? — извика го Левин.
— Да?
Рей се показа на вратата, заглаждаше косата си назад.
— На Бойлстън Стрийт няма никакъв театър.
По лицето на секретаря се изписа разбиране:
— А, затова, значи, затвори.
Левин се усмихна и поклати глава:
— Помниш ли онази жена, която ми се обади за предаването на Сами Санчес? Искам да я уведомиш, че ще участвам. Мога да се явя, когато кажат.
— Аз ли? Ами Тони Уилър? Няма да й хареса…
— Тони няма да одобри. Тя не харесва тези телевизионни предавания.
Рей вдигна рамене:
— Добре, щом искате. Нещо друго?
Левин поклати глава:
— Засега не. И в бъдеще си измисляй по-правдоподобни извинения. И затвори вратата, ако обичаш.
Рей се върна в приемната. Левин погледна часовника си, вдигна телефона за десети път този ден и заслуша. Този път чу това, което очакваше — сигналът за свободно се беше сменил с по-бързи пиукания. Левин бързо затвори, заключи вратата и свърза компютъра в телефонния изход. След трийсет секунди на екрана се появи познатата картинка.
Проклет да съм, ако това не е добрият професор — изписа се на монитора. — Как е моят подъл, лош татко?
„Мим, какви ги приказваш?“ — написа Левин.
Падаш ли си по Елмор Джеймс?
„Никога не съм го чувал. Получих съобщението ти. Какво ново?“
Добра и лоша новина. Прекарах няколко часа в ровене из мрежата на „Джиндайн“. Неизбродими дебри. Суперкомпютри, сателити, оптични кабели. Впечатляваща архитектура. Станах специалист. Сега мога да развеждам туристи из системата.
„Това е добре.“
Да. Лошата новина е, че системата е като банков трезор. Няколко нива на защита, зад които седи Брент Скоупс. Само той може да ги преодолява и има достъп до цялата информация. Той е Големият брат, може да се разхожда където си поиска из системата.
„Това със сигурност не е проблем за теб, мим“ — написа Левин.
Имай милост! Как можа да си го помислиш? Мога да остана скрит, без да си давам много зор, да се вмъкна за няколко милисекунди тук, за няколко там. Проблемът е за ТЕБ, професоре. Да си вреш носа в специалния канал на „Маунт Драгън“, не е много обичайно начинание. Все едно двама Скоупсовци да се намърдат в мрежата. А това е много опасно, професоре.
„Обясни ми.“
Ама ти малоумен ли си? Ако той случайно реши да се свърже с „Маунт Драгън“, докато си в канала, може да не получи достъп. Тогава може би ще стартира някоя програма за проследяване и хитрият малък професор ще падне в капана, не мимът. ТОЧсТОУВ.
„Мим, знаеш, че не разбирам съкращенията ти.“
„Това е очевидно дори за човек с твоите оскъдни умствени възможности.“ Няма начин, професоре. Ще се наложи да съкратиш престоя си.
„Ами архива на «Маунт Драгън»?“ — написа Левин. — „Ако успеем да проникнем в него, нещата ще се ускорят значително.“
НН. Стегнат е по-здраво от корсета на английската кралица.
Левин си пое дълбоко въздух. Този мим беше непоносим. Как ли изглеждаше като човек? Без съмнение като типичен компютърен хакер: темерут с големи очила, лош футболист, без никакви приятели, онанист.