Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— Опасност втора степен! Нарушение на изолацията, Брандън-Смит, изолатора за животните!
Опасност втора степен означаваше контакт на член от персонала със смъртоносен вирус. Това, от което най-много се бяха страхували. Карсън знаеше, че правилата за действие при такива ситуации са много строги: автоматично заключване на цялата Камера, пълна карантина. Бяха го тренирали неведнъж. Брандън-Смит осъзна какво я чака, откачи се от дихателния маркуч и побягна.
Карсън скочи от стълбата и се втурна след нея. Спря за кратко, за да откачи своята тръба, и изскочи от помещението покрай вцепенения Филсън. Настигна Брандън-Смит при заключената врата на изхода. Тя пищеше и удряше с юмруци солидния метал. Камерата се беше заключила автоматично.
Де Вака се появи зад гърба му.
— Какво става? — попита.
В този момент коридорът се изпълни с учени.
— Отворете вратата! — пищеше Брандън-Смит по комуникационната уредба. — О, Господи, моля ви, отворете вратата!
Тя се отпусна на колене и захлипа.
Включи се сирена, нисък, монотонен звук. В другия край на коридора започна раздвижване. Карсън надникна над главите на останалите учени и забеляза други фигури с изолационни костюми да приближават откъм аварийния изход на долното ниво — служителите от охраната. Бяха четирима, с червени костюми, малко по-обемисти от нормалните, с допълнителен запас от въздух. Въпреки че Карсън знаеше за аварийната станция на охраната на долния етаж, бързината, с която дойдоха, го удиви. Двама от тях носеха пушки с рязани цеви, другите държаха някакви странни криви приспособления с гумени дръжки.
Брандън-Смит действаше светкавично бързо. Тя изблъска другите учени и се втурна покрай пазачите в опит да избяга. Един от охраната падна и изстена от болка. Друг обаче се извъртя бързо и я сграбчи. Двамата се стовариха тежко на земята, Брандън-Смит запищя и отчаяно се опита да се освободи. Докато се боричкаха, друг пазач се приближи и допря странното си приспособление до стъклото на костюма й. Проблесна синя светлина, Брандън-Смит се сгърчи и застина, писъците й секнаха. По комуникационната система вече можеха да се чуят и други гласове.
Един от пазачите се изправи, трескаво заопипва изолационния си костюм.
— Дебелата свиня ми скъса костюма! — чу виковете му Карсън. — Не мога да повярвам…
— Млъквай, Роджър — прекъсна го задъхано друг.
— Няма начин да ме поставят под карантина. Не е моя вината… Господи, какво правиш?
Другият вдигна пушката си:
— И двамата отивате. Веднага!
— Чакай, Франк, не можеш…
Другият пазач вкара патрон в цевта.
— Мамка ти, Франк, недей — проплака Роджър.
Откъм аварийната станция на охраната се появиха още трима пазачи.
— И двамата да се карантинират — нареди Франк.
Изведнъж Карсън чу гласа на Де Вака:
— Гледайте, повърнала е. Ще се задуши. Свалете й шлема.
— Не и преди да я карантинираме — тросна се пазачът.
— Как пък не. Тази жена е тежко ранена. Има нужда от лечение. Трябва да я изкараме оттук.
Пазачът се огледа и забеляза Карсън:
— Хей! Карсън! Размърдай се и помогни!
— Гай — заговори Де Вака по-спокойно. — Розалинд може да умре, ако я оставим така.
Сега и малкото учени, работещи в по-отдалечени райони на Камерата, бяха дошли. Всички наблюдаваха спора. Карсън остана неподвижно, гледаше ту Де Вака, ту пазача.
Де Вака рязко избута човека от охраната. Наведе се над Брандън-Смит, вдигна главата й и надникна през стъклото на шлема й.
Вандеруогън заговори:
— Аз съм за изкарването им оттук. Не можем да ги затворим в клетки като маймуни. Нечовешко е.
Настъпи напрегнато мълчание. Служителят на охраната се подвоуми, явно не знаеше как да се оправи с учените. Вандеруогън се приближи и започна да разкопчава шлема на Брандън-Смит.
— Господине — обади се накрая пазачът, — заповядвам веднага да се отдръпнете.
— Върви по дяволите — сряза го Де Вака и се зае да помага на Вандеруогън със свалянето на шлема и почистването на устата на Брандън-Смит от повърнатото.
Дебелата жена се закашля, после отвори очи.
— Виждате ли? Щеше да се задуши. Щяхте да загазите. — Де Вака се обърна към Карсън: — Ще ни помогнеш ли да я изнесем?
— Сусана, знаеш правилата — заговори спокойно той. — Помисли. Може да се е заразила. Може вече да е болна.
— Това не е сигурно! — тросна се тя, изправи се и го погледна сурово. — Не е доказано при хора.
Друг учен излезе напред:
— Можеше някой от нас да е на нейно място. Аз ще помогна.