Тайната градина
- Автор: Бърнет Франсис Ходжсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елен Хаджиилиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната градина». Краткое содержание книги:
— Мислиш ли, че ще умре? — попита Мери.
— Мама казва, че едно дете не може да живее без чист въздух, а той само лежи, чете книги и взема лекарства. Освен това е много слаб и не обича да го водят навън, защото лесно настива и мисли, че ще се разболее.
Мери седеше, загледана в огъня.
— Чудя се — рече тя бавно — дали няма да му стане по-добре, ако излиза в градината и гледа как цветята растат? На мене това ми беше от полза.
— Получи една от най-тежките си кризи, когато го заведоха при розите около водоскока — каза Марта. — Прочел в някаква книга, че от мириса на розите човек може да получи нещо като „розова настинка“. Веднага започна да киха и каза, че се е разболял от това. Един нов градинар, който не знаеше за него, мина и се загледа любопитно, а той се ядоса и каза, че го гледат, защото ще стане гърбав. Толкова много плака, че го втресе и беше зле цялата нощ.
— Ако ми се разсърди, никога няма да отида при него — каза Мери.
— Ще отидеш, стига да поиска — възрази Марта. — Отсега да си знаеш.
Скоро се чу звънецът и тя прибра чорапа.
— Сигурно бавачката ме вика да постоя малко при него — рече тя. — Дано е в добро настроение.
Марта излезе и се върна след десет минути. Изглеждаше съвсем объркана.
— Ти си го омагьосала — каза тя. — Седнал е на дивана с книгите си. Казал на бавачката да излезе до шест часа. Аз чаках в съседната стая и щом тя излезе, Колин ме повика и ми нареди: „Искам Мери Ленъкс да дойде и да ми говори. Запомни, че на никого не трябва да казваш. Сега бързо! Доведи я колкото можеш по-скоро!“
Когато Мери влезе в стаята, в камината гореше силен огън. На дневна светлина стаята изглеждаше много по-хубава. Килимите бяха в светли тонове, а украшенията и картините по стените я правеха светла и уютна въпреки сивото небе и дъжда навън. Загърнат в кадифен халат, Колин седеше, подпрян на голяма бродирана възглавница, и самият той приличаше на картина. На бузите му имаше червени петна.
— Влизай — каза той. — Цяла сутрин си мислих за тебе.
— И аз мислих за тебе — отговори Мери. — Да знаеш колко се изплаши Марта! Каза, че мисис Медлък ще помисли, че тя ми е казала за тебе, и ще я изгони от работа.
Той се намръщи.
— Кажи й да дойде. Тя е в съседната стая.
Мери отиде и я доведе. Бедната Марта — цялата трепереше! Колин продължаваше да се мръщи.
— Ти длъжна ли си да правиш каквото аз искам? — попита я той.
— Да, всичко, което вие поискате, сър, — отговори Марта, заеквайки.
— Длъжна ли е мисис Медлък да прави това, което аз искам?
— Всички трябва да правят това, сър — отвърна Марта.
— Тогава, ако аз ти заповядам да доведеш мис Мери, как може Медлък да те изгони, ако научи?
— Не й позволявайте, сър — каза умолително Марта.
— Нея ще изгоня, ако се осмели да каже и една дума за това — заяви важно Колин. — А това няма никак да й хареса.
— Благодаря ви, сър — рече Марта и се поклони. — Аз искам да изпълня задълженията си.
— Това, което аз искам, е твое задължение — каза Колин още по-важно. — Аз ще се погрижа за тебе. А сега си иди.
Когато Марта затвори вратата, той забеляза, че Мери го гледа учудено.
— Защо ме гледаш така? — попита той. — За какво мислиш.
— За две неща.
— За какви неща? Ела, седни и ми кажи.
— Ето първото — започна Мери. — Веднъж в Индия видях едно момче, което беше раджа. Беше цялото покрито с рубини, смарагди и диаманти. То говореше с хората си точно така, както ти говориш с Марта. Всички трябваше да изпълняват заповедите му. Струваше ми се, че би ги убил, ако не сторят това.
— Кажи ми най-напред второто нещо, пък после ми разправяй за раджата.
— Мислех си: колко си различен от Дикън — каза Мери.
— Кой Дикън? — попита Колин. — Какво необикновено име!
Мери бе решила да му каже, защото можеше да говори за Дикън и без да споменава тайната градина.
Тя обичаше Марта да й разправя за Дикън и сега на нея самата й се говореше за него.
— Той е братът на Марта. На дванайсет години е — започна тя да обяснява. — На света няма друго момче като него. Той може да омагьосва лисици, катерици и птици — също като укротителите на змии в Индия. Щом започне да свири тихо със свирката си, те идват да го слушат.