Шестте дни на Кондора

— Моята грешка е нищо в сравнение с другите, които се случват напоследък — каза той.

Обикновеният наблюдател не би открил следа от емоция по лицето на мъжа, който искаше да го наричат Левин. По-наблюдателните, които го познаваха от известно време, може би биха забелязали лекото зачервяване, породено от безсилен гняв и неудобство.

— Операцията още не е приключила. Получиха се някои спънки, но нищо не е загубено. Ако не беше така, нито един от нас двамата нямаше да е тук. — И сякаш за да подчертае смисъла на думите си, той посочи тълпите, които пъплеха около тях. В неделя Капитолия гъмжи от туристи.

Изисканият мъж си възвърна самоувереността. Той твърдо прошепна:

— И все пак имаше засечки. Както ти проницателно отбеляза, операцията не е приключила. Няма нужда да ти напомням, че трябваше да завърши преди три дни. Три дни! Много неща могат да се случат за три дни. Въпреки цялата каша, която забъркахме, имахме голям късмет. Колкото по-дълго продължи операцията, толкова по-голям става рискът някои неща да изплуват на повърхността. И двамата знаем колко пагубно би било това.

— Правим всичко възможно. Трябва да чакаме нов случай.

— И ако не ни падне друг случай? Тогава какво, скъпи ми приятелю, какво?

Левин се обърна и го изгледа. Мъжът отново усети безпокойство. Левин каза:

— Ще рискуваме.

— Твърдо се надявам, че няма да има повече… засечки.

— Не предвиждам такива.

— Добре. Ще те държа в течение за всичко, което става в управлението. Надявам се и ти да го правиш. Мисля, че няма какво друго да си кажем.

— Има още нещо — каза Левин спокойно. — Операции от този род понякога страдат от подобни вътрешни засечки. Обикновено тези… засечки стават с определени изпълнители. Те се планират от водещите операцията като теб и предназначението им е да бъдат окончателни. Общият термин за такива засечки е двойна игра. Ако аз бях водещ на операцията, щях много да внимавам да няма засечки, не си ли съгласен?

Побелялото лице на мъжа подсказа на Левин, че по въпроса има пълно съгласие. Той се усмихна, кимна за сбогом и си тръгна. Изисканият мъж го гледа как крачи по мраморните коридори, докато Левин се скри от погледа му. Той потрепера леко, а после си отиде вкъщи, където го чакаше неделният обяд със съпругата, сина и неспокойната му, отскоро доведена снаха.

Докато Малкълм и Уенди се обличаха, а двамата мъже си тръгваха от Капитолия, един камион на телефонната служба спря пред външния портал на Лангли. След проверка на документите той продължи към центъра и свръзка. Двамата телефонни техници се придружаваха от специален офицер от службите за сигурност, временно прехвърлен от друг отдел. Повечето от служителите на управлението издирваха човек, наречен с името Кондора. Офицерът от охраната носеше документи, в които бе представен като майор Дейвид Бърос. Истинското му име бе Кевин Пауъл и двамата техници, които дойдоха с него под претекст, че са изпратени да проверят устройството за проследяване на телефонни обаждания, бяха висококвалифицирани експерти по електроника от военновъздушните сили, доведени със самолет от Колорадо преди по-малко от четири часа. След приключването на задачата те щяха да бъдат поставени под карантина за три седмици. Те не само провериха уредбата за проследяване на телефонни обаждания, а и инсталираха някакво ново оборудване и извършиха сложни промени в електрическата инсталация на старото. И двамата мъже се постараха да запазят сериозния си вид, докато работеха по схеми, с обозначението „Строго секретно“. Петнадесет минути след като започнаха работа, те подадоха електронен сигнал на един трети мъж в телефонна будка на четири мили от тях. Той набра някакъв номер, почака, докато не получи друг сигнал, после затвори и бързо си тръгна. Един от експертите кимна на Пауъл. Тримата мъже събраха инструментите си и си тръгнаха така дискретно, както бяха пристигнали.