Шестте дни на Кондора

В стаята настъпи мълчание, докато възрастният човек си почиваше, а Пауъл размишляваше. Пауъл каза:

— Значи смятате, че Мароник ръководи някаква операция срещу нас и Уедърби е бил негов агент, поне за известно време?

— Не — каза възрастният човек тихо, — не мисля така.

Отговорът му изненада Пауъл. Той само отвори широко очи и изчака тихия глас да продължи.

— Първият и най-очевиден въпрос е защо? Предвид всичко, което се случи, и начина на извършване не мисля, че към този въпрос може да се подходи практично и с логика. А след като не може да се подходи логично, значи тръгваме от грешно предположение — предположението, че ЦРУ е основната цел на нападението. Кой е платил — и то доста скъпо, струва ми се, за услугите на Мароник, предателството на Уедърби и помощта най-малкото на Лойд, за да ни удари по този начин? Дори ако се вземе предвид онази фалшива бележка от чехите, не се сещам за никого. Това, разбира се, ни връща на въпроса защо и ние само се въртим в кръг, без да стигнем доникъде. Не, мисля, че въпросът, който трябва да си зададем, е не кой или защо, а какво. Какво всъщност става? Ако можем да си отговорим на това, другите въпроси и отговори ще възникнат от само себе си. В момента единственият ключ към загадката „защо“ е нашето момче Малкълм.

Пауъл въздъхна уморено.

— Значи отново сме там, откъдето тръгнахме — търсим нашия изгубен Кондор.

— Не съвсем точно там, откъдето тръгнахме. Няколко от моите хора извършват доста обширни проучвания в Азия и се опитват да намерят нишката, която свързва Уедърби, Мароник и Лойд. Може да не открият нищо, но не се знае. Имаме и по-добра представа срещу кого сме изправени, и част от моите хора издирват Мароник.

— При целия този апарат, който можете да задвижите, би следвало да подплашим поне един от двамата — Малкълм или Мароник, звучи почти като име на водевилна двойка, нали?

— Няма да прибягваме до апарата, Кевин. Ще използваме само себе си плюс това, което успеем да изпросим от вашингтонската полиция.

Пауъл се озадачи.

— Дяволите го взели! Вие разполагате с петдесет подчинени, а ченгетата едва ли могат да ви отделят много хора. Управлението има стотици служещи, който работят по този случай в момента, без да броим бюрото и НАСА, и другите. Ако им кажете това, което разказахте на мен, те биха могли…

Търпеливо, но твърдо мъжът го прекъсна:

— Кевин, помисли малко. Уедърби е бил двойният агент в управлението, на когото са служили още няколко дребни риби от по-ниските ешелони. Той, предполагам, е осигурявал фалшивите удостоверения, необходимата информация и дори сам е участвал в акциите. Но ако той е бил двойният агент, кой тогава е организирал ликвидирането му, кой е знаел добре пазената тайна къде се намира и е бил достатъчно запознат с обстановката, за да вмъкне и измъкне убиеца (вероятно способния Мароник) в болницата? — Той спря и потърси по лицето на Пауъл знак, че започва да схваща. — Точно така, друг двоен агент. И ако догадката ми е правилна, много високопоставен при това. Не можем да си позволим ново изтичане на информация. А след като не можем да се доверим на никого, ще трябва да свършим всичко сами.