Искаш ли да останеш жив?
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Миндова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Искаш ли да останеш жив?». Краткое содержание книги:
— Аз съм Лепски… от полицейския участък. — Той се покачи на едно от столчетата. Опря лакти на излъскания плот на бара и погледна индианеца изпитателно, но без капка враждебност.
— Да, сър.
— Говорих с мистър Хансън. Паметта му не е много добра. Помислих си, че може вие да ми помогнете.
Старецът напълни нова чиния с бадеми.
След кратка пауза Лепски продължи:
— Попитах мистър Хансън дали някога тук е работил млад индианец, около двайсет и три годишен, с гъста черна коса. Мистър Хансън не можа да се сети. Вие можете ли да ми кажете нещо?
— Да не говорите за сина ми, сър?
На Лепски и през ум не му беше минало, че нещата може да са толкова прости.
— Синът ви ли? Той тук ли работи?
Старецът поклати глава.
— Започна много добре. Идеален е за барман, по-добър и от мен. Има талант, но мистър Хансън реши, че е много млад, и го уволни.
Лепски погледна индианеца изпитателно. Направи му впечатление смразяващата омраза в очите му.
— А сега къде е синът ви?
— Не знам, сър. Напусна града. Не съм го виждал от четири-пет месеца. Надявам се, че си е намерил добра работа в някой бар. Бива го.
— Колко време работи тук, преди мистър Хансън да реши, че е твърде млад?
— Колко ли? Ами около девет седмици.
— Освен мистър Хансън някой друг смяташе ли, че е прекалено млад?
— Не, сър, никой не се е оплаквал от сина ми.
Лепски се замисли и задъвка палеца си.
— Имало ли е някакви недоразумения между мистър Хансън и сина ви? — попита той накрая.
— Това не е моя работа, сър.
„Ударих на камък“ — помисли си Лепски.
— Разкажете ми за сина си, Тохоло. Защо не ви пише? Не се ли разбирахте?
Тохоло гледаше надолу в тъмните си, слаби ръце.
— Синът ми някакви неприятности ли има, сър?
Лепски се поколеба. После реши да играе с открити карти. Рискуваше да му се затръшне вратата в лицето, но можеше и да извади късмет.
— Чувал ли си за Екзекутора?
Тохоло вдигна поглед и го изгледа.
— Да, сър.
— Знаем, че убиецът е индианец — започна Лепски внимателно. — Убил е двама членове на този клуб и една жена, свързана с друг член на клуба. Той е луд. Трябва да го открием, преди да е убил някой друг. Знаем, че е млад. Търсим някаква следа. Затова ви питам — що за човек е вашият син?
Лицето на стареца стана пепеляво.
— Мислите ли, че синът ми може да извърши това, сър?
— Не съм казал такова нещо. Но трябва да проверим. Търсим душевноболен индианец, който, изглежда, е бил добре запознат с членовете на клуба. Какво точно се е случило между Хансън и сина ви?
По лицето на Тохоло се изписа отчаяние. Той взе една чаша и започна да я лъска. Лепски видя, че ръцете му треперят.
— Не знам нищо, сър. Мистър Хансън мислеше, че синът ми е твърде млад, за да работи тук.
— Имате ли снимка на сина си?
Тохоло замръзна. Остави чашата и се насили да вземе друга.
— Не, сър. Ние, индианците, рядко се снимаме.
— Какви бяха отношенията на сина ви с членовете на клуба?
Като наблюдаваше стареца, Лепски разбра, че тези въпроси го съкрушават.
Ако продължава по същия начин, нещо може да излезе наяве.
— Какво питахте, сър? — гласът му беше дрезгав.
Лепски повтори въпроса си.
Тохоло като че ли трепна.
— Надявах се, сър, че синът ми ще привикне с изискванията, на които трябва да отговаря един добър слуга, но понякога му беше трудно.
Лепски премисли внимателно думите му.
— Искаш да кажеш, че синът ти е смятал непоносими тези богати дърти мижитурки?
Тохоло изглеждаше шокиран.
— Не, сър… нищо подобно. Синът ми е млад. Младите… — Той сиря и направи безпомощен жест.
Лепски съжали стария човек. Прозря опита му да бъде предан на сина си.
— Някога имал ли е неприятности с полицията? Черните му като мъниста очи широко се отвориха.
— Слава Богу не, сър.
Лепски замълча и после попита:
— А някакви други неприятности?
Тохоло сложи на бара чашата, която лъскаше, загледа я и Лепски се почувства неудобно от тъгата, изписана на лицето му.
След дълго мълчание повтори въпроса си. — Синът ми има труден характер, сър — гласът на Тохоло бе приглушен. — Създаваше ни грижи и вкъщи. Наложи се да извикам нашия лекар. Той говори с Поук, но… с младите хора трудно се Оправя човек днес.
— Кой е вашият лекар?
— Моят лекар ли? Но какво се е случило? — доктор Уоники.
Лепски извади тефтера и си записа името.
После се наведе напред и погледна Тохоло право в очите.
— Синът ви болен ли е, мистър Тохоло?
Старецът изведнъж се свлече на един стол и покри лицето си с ръце.
— Да, Господ да ни е на помощ. С майка му… да, може би.
ШЕСТА ЧАСТ