Искаш ли да останеш жив?
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Миндова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Искаш ли да останеш жив?». Краткое содержание книги:
Когато двете цивилни ченгета най-напред стигнаха до сергията на Луси, той им представи Поук.
Детективите знаеха, че задачата им е непосилна. Те се тътриха половин миля в жегата, спираха пред сергиите, задаваха въпроси и записваха имена, но това си беше чиста загуба навреме.
— Братовчед ми — обясни Луси със щастлива усмивка, която откри два реда златни зъби. — Много добро момче като мен И сме от един род — Луси. Той е Джо, а аз съм Джъпитър.
Детективите записаха имената им и продължиха, защото ги очакваше още много работа.
Луси и Поук размениха усмивки.
Но детективът Макс Джакъби, чиято задача беше да провери всички мотели, има по-голям късмет.
Мисис Бърта Харис не обичаше полицаите. Преди около трийсет години я бяха хванали да краде от един супермаркет и тя никога нямаше да забрави как се държа с нея ченгето, което я пипна. Ето защо, когато Джакъби пристигна в Уелкъм мотел, тя реши да бъде колкото се може по-жестока.
Както винаги Бърта дъвчеше хамбургер. Обичаше хамбургерите така, както ги правеше старият Сам: повече лук, отколкото месо, но признаваше, че в повечето случаи ядяха боклуци.
— Търсим един индианец — каза Джакъби без особена надежда. — Около двайсет и пет годишен, гъста черна коса, висок, с риза на цветя и тесни панталони. — Беше го казвал вече поне трийсет пъти без никакъв резултат, но имаше търпение… полицейска работа. — Отсядал ли е такъв мъж при вас?
Бърта прикри с ръка устата си и се оригна.
— Я повторете — какво беше?
Джакъби повтори.
Бърта се замисли Миризма на лук лъхаше в лицето на Джакъби.
— Идват много хора — каза тя най-накрая. — Идват, отиват си. Ако помня всеки, ще направя състояние само от показване по телевизията, не е ли така?
— Това означава ли, че много индианци отсядат тук?
Джакъби усети, че няма да е лесно с тая стара дебела кучка.
Бърта отхапа от хамбургера, задъвка и се загледа някъде покрай Джакъби.
— Не… не бих казала.
— Много е важно — каза рязко Джакъби. — Разследваме убийство. Питам ви отсядал ли е при вас млад индианец?
Бърта извади парче месо, което беше влязло между задните й зъби, с помощта на малкия пръст.
— Не знам за никакво убийство — това си е работа на полицията.
— Питам ви: имало ли е тук индианец напоследък?
Убийство!
Изведнъж тя загуби самообладание. Колкото и да се опитваше да се държи неотзивчиво, разбра, че нещата са сериозни.
— Да. Имаше един индианец.
На Джакъби му бяха нужни десет минути, за да измъкне описание от нея, но когато го получи, то така съвпадна с външността на мъжа, когото търсеха, че той едва сдържа вълнението си.
— Регистрира ли се?
— Всеки трябва да се запише — изтъкна добродетелно Бърта и му подаде парцаливата тетрадка.
— Хари Люкон? Това неговото име ли е?
— Да.
— А тези двамата: мистър и мисис Джак Алън?
— Много мили млади хора. Дойдоха заедно с него с колата.
— Бунгала 4 и 5… така ли? Бърта се прозя.
— Да.
— Ще използвам телефона.
— Чувствайте се като у дома си — рязко отвърна Бърта.
Джакъби се обади на Бътлър в участъка. Бътлър го изслуша и каза, че ще изпрати инспекторите от отдел „Убийства“ веднага в мотела.
— Поогледай се добре Макс… тук има нещо.
Джакъби затвори телефона.
— Не казвайте, нищо — подхвърли с отвращение Бърта. — Само не ми казвайте, че ченгетата ще накацат тук като пчели на мед.
Джакъби се засмя.
— Меко казано, мисис Харис.
По това време луксозният бар на Клуб 50 беше празен.
Лепски завари Бока Тохоло сам. Той спокойно нареждаше маслини, солени бадеми и други подобни в кристални чинии, за да са готови за върховия момент след няколко часа.
Бока Тохоло беше нисък, слаб, с прошарена коса и черни лъскави като мъниста очи. Когато видя Лепски да влиза в слабо осветеното помещение, той остави тенекията с осолените бадеми и сбръчканото му тъмно лице стана безизразно. Познаваше полицаите от пръв поглед. Самият факт, че полицай може да дойде тук, при богоизбраните, му подсказа, че има нещо сериозно. Но съвестта му беше чиста и той погледна Лепски без да трепне.
— Вие ли сте Тохоло? — попита полицаят.
— Да, сър… така се казвам — отвърна тихо старият човек.