Десетото откровение
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десетото откровение». Краткое содержание книги:
Не зная как си спомних, че гностиците са ранни християни, които са вярвали, че търсещите Бога трябва не само да благоговеят пред Христос, но и ревностно да му подражават в духа на Петдесетницата. Те са се стремили да опишат това подражание във философски термини, като практически метод. Когато ранната църква е формулирала своите канони, гностиците са били счетени за съзнателни еретици, които отказват да предадат целия си живот на Бога, въз основа на чиста вяра. Ранната църква е смятала, че за да бъде истински вярващ един човек, той трябвало да се откаже от разбирането и анализа и да живее чрез божественото откровение, следвайки волята на Бога във всеки един миг, но без да желае да разбира всеобхватния промисъл.
Като обвиняват църковната йерархия в тираничнист, гностиците са се опитвали да докажат, че техните разбирания и методи имат за цел всъщност да помогнат на хората „да следват Божията воля“, което изисква църквата, а не да служи на Бога само на думи, както това правят църковните служители.
В крайна сметка гностиците загубват и биват прогонени от всички църковни постове и текстове, а техни-те убеждения изчезват и започват да се разпространяват чрез различни тайни секти и общности. Дилемата обаче остава. Докато църквата поддържа гледището за преобразуващата роля на духовната връзка с божественото и в същото време преследва всеки, който говори открито за тази специфична опитност, за това как фактически може да се постигне такова съзнание, как се преживява то — дотогава „царството в душите“ ще си остане само интелектуална концепция в рамките на църковната доктрина и Откровенията ще бъдат смазвани всеки път, щом се открият.
В онзи момент аз изслушах с внимание отшелниците, и нищо не им казах, но вътрешно не бях съгласен с тях. Сигурен бях, че бенедиктинският орден, към който принадлежах, ще прояви интерес към тези писания. Особено някои отделни монаси. По-късно, без да уведомя спиритуалистите, аз дадох едно копие на мой приятел, който бе най-близкият съветник на кардинал Николас в моя район. Реакцията не закъсня. Чу се, че кардиналът е извън страната, но аз бях предупреден да престана да говоря по този въпрос каквото и да било и веднага да замина за Неапол, за да доложа за онова, което бях открил пред по-висшестоящите от кардинала. Уплаших се и веднага раздадох ръкописи на колкото се можеше повече хора от ордена, надявайки се да получа подкрепа от други монаси, които проявяваха интерес.
За да отложа повикването, симулирах тежко нараняване в глезена и написах серия от писма, в които обяснявах, че не мога да ходя. И така отлагах пътуването си с месеци, докато преписах колкото се може повече копия в своето уединение. И ето, една нощ, по пълнолуние, войници разбиха вратата ми, биха ме жестоко и ме закараха с превързани очи в замъка на един местен благородник, където бях поставен в дървени стегалки за краката и така останах дълги дни, преди да бъда обезглавен.
Ужасът от спомена за смъртта ме накара да изпитам отново страх и силна болка в наранения глезен.
Духовната ми група дойде още по-близо и аз успях да се овладея. Въпреки това, все още бях донякъде объркан. Уил ми кимна с глава в знак, че е станал свидетел на цялата история.
— Оттук идва проблемът ми с глезена, нали? — попитах.
— Да — отвърна Уил. Погледнах го в очите.
— Ами какво ще кажеш за останалите спомени? Разбра ли в какво се състои гностическият проблем? Той кимна и открито ме погледна.
— Защо смяташ, че църквата е създала такъв проблем? — попитах аз.
— Защото ранната църква се е страхувала да признае, че Христос е дал образец за начин на живот, към който всеки от нас може да се стреми, макар че това ясно е казано в Писанието. Страхували са се, че такава постановка може да даде на отделните хора изключителна сила, затова са й се противопоставили. От една страна църковните служители подтикват вярващите да търсят мистичното царство на Бог в душата си, да долавят с интуицията си Божията воля и да се изпълват със Светия дух. От друга страна те заклеймяват като богохулство всякакви разисквания за това как може да се постигне това състояние, стигайки често директно до убийство, за да запазят своята власт.