Десетото откровение
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десетото откровение». Краткое содержание книги:
Уил кимна без коментар.
По-нататък разказах за срещата си с Къртис, за контакта с Уилямс и за това как едва се бяхме измъкнали от разрушенията вследствие експеримента.
— Ти си осъществил контакт с Уилямс ли? — попита Уил.
— Не в буквалния смисъл. Не контактувахме пряко, както ти и аз. Той по някакъв начин сякаш влияеше върху мислите, които се пораждаха в съзнанието ни. Имах чувството, че това са неща, които на някакво ниво са ми познати; в същото време и двамата с Къртис изразявахме онова, което той ни подсказваше. Колкото и да е странно, мисля, че присъстваше там.
— И какво успя да ви подскаже?
— Потвърди онова, което двамата с теб наблюдавахме по отношение на Мая. И че човек може да си припомни не само личната визия на раждането си, но и едно по-всеобхватно познание, което се отнася до смисъла на човешкия живот като цяло и начина, по който да го осъществим. Ако постигнем това познание, ще повишим своята енергия и ще сложим край на Страха… и на този експеримент. Той нарече това Световна Визия.
Уил мълчеше.
— Ти как мислиш? — попитах аз.
— Разкрили са ти се нови страни на Десетото откровение. Моля те да ме разбереш правилно — и аз като теб смятам, че въпросът е неотложен. Но единственият начин, по който можем да помогнем, е да продължим да изследваме Отвъдното, докато разберем повече за тази по-всеобхватна Визия, която Уилямс се е опитал да ти предаде. Сигурно има начин да си я спомним.
Нещо се раздвижи в далечината и привлече погледа ми. Девет или десет ясно очертани силуета, съвсем леко разфокусирани, приближиха на петнайсетина метра разстояние. Зад тях имаше още десетки, обгърнати от обичайната жълтеникава мъглица. Излъчваха едно особено сантиментално и носталгично настроение, което познавах добре.
— Знаеш ли кои са тези души? — попита Уил и широко се усмихна.
Погледнах групата и я почувствах близка. Напомняше ми нещо, което не можех да разбера докрай. Колкото повече гледах духовната група, толкова повече емоционалната ми връзка с нея ставаше по-силна — отвъд всичко, което можех да си спомня, че съм преживявал. Познавах тази близост, струваше ми се, че съм бил тук и преди.
Групата приближи на шест метра от мен и аз се почувствах още по-опиянен и приет. Целият се предадох на това чувство. Исках само напълно да се потопя в него, изпитвайки истинско щастие може би за първи път в живота си. Почувствах се приет и обичан.
— Позна ли я? — повторно попита Уил. Обърнах се към него и го погледнах.
— Това е моята духовна група, нали?
При тази мисъл в мен нахлуха спомени, Франция през тринайсети век, манастир, дворът на манастира. Заобиколен съм от група монаси, смях, сърдечност, после тръгвам сам по един горски път. Срещам двама опърпани мъже, отшелници. Те ме молят да им помогна да съхранят някакви тайни ръкописи. Отърсих се от видението и погледнах Уил, ненадейно обзет от страх. Какво ли ми предстоеше да видя? Опитах да се концентрирам, и духовната ми група приближи на още метър.
— Какво стана? — попитах Уил. — Не разбирам съвсем. Описах му какво бях видял.
— Опитай да продължиш видението си — предложи Уил.
Видях отново отшелниците и разбрах, че те са членове на тайния францискански орден „Спиритуалисти“, наскоро изключени от църквата, след като папа Селестин Пети бе свален.
— Папа Селестин ли? — погледнах Уил. — Чу ли това? Никога не съм знаел, че е имало папа с такова име.
— Имало е в края на тринайсети век — потвърди Уил. — И когато през шестнайсети век се откриват перуанските руини, където в крайна сметка бе намерено Деветото откровение, те били назовани с неговото име.
— Какви са тези „спиритуалисти“?
— Това са група монаси, които са вярвали, че може да се постигне по-висша степен на познание като се откъснат от човешката цивилизация и се върнат към съзерцателен живот сред природата. Папа Селестин е поддържал тази идея и дори самият е живял известно време в една пещера. Свален е бил, разбира се, и подир туй повечето от сектите на спиритуалистите са били заклеймени като гностици и изключени от църквата.
Споходиха ме още спомени. Двамата отшелници бяха поискали моята помощ и аз с неохота се срещнах с тях дълбоко в гората. Нямах избор; така внушителни бяха погледите им и безстрашното им поведение. Казаха ми, че съществуват стари документи, които има опасност да бъдат загубени завинаги. Аз ги бях пренесъл по-късно в манастира и ги бях прочел на свещ в стаята си, при заключени врати.
Тези документи бяха стари латински преписи на Деветте откровения и аз се бях съгласил да ги препиша преди да е станало твърде късно, тъй че работех всеки свободен миг, преписвайки десетките страници. По едно време бях така очарован от Откровенията, че се опитах да убедя отшелниците да ги направят публично достояние. Те твърдо отказаха, като ми обясниха, че тези документи са били пазени много векове, изчаквайки момента, когато църквата ще може правилно да ги разбере. Когато ги попитах какво означава това, те ми обясниха, че Откровенията няма да бъдат приети, докато църквата не се примири с така наречената гностична дилема.