Златната невеста
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: macauliffe vikings #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната невеста». Краткое содержание книги:
— Разбирам — процеди през стиснати зъби тя. — И ще измия проклетия ти гръб.
— Не, междувременно промених решението си. Искам да ме намажеш с благовонно масло.
Олаф се усмихна и посочи към скрина до вратата и Иърин потиснато се запита какво ли ново унижение и предстоеше. Викингът я пусна и посегна към голямата кърпа, за да се изтрие.
— Вземи шишенцето отдясно…
Иърин въздъхна дълбоко, сякаш имаше работа с неразумно дете, взе шишенцето и се върна при него. Знаеше, че мъжът й не я изпуска от поглед, и се постара да изобрази на лицето си досада.
— Моите братя-варвари ми донесоха тази есенция от едно пътуване в Южна Европа. — обясни развеселено Олаф: — Ухае много приятно и действа отпускащо, особено когато нежни пръсти го втриват в мускулите. Чувствам се малко скован. Не е толкова приятно да прекараш нощта до жена, която гори от желание да те убие.
— Спа като пън! — изсъска ядно Иърин.
— Така ли? Въпреки това усещам болки в мускулите. — Той легна по корем на леглото. — Започваме ли?
Макар и неохотно, Иърин приседна до него, отвори шишенцето и изля малко масло на дланта си. После започна да разтрива широкия гръб и силните рамене. При това се отбраняваше отчаяно срещу изкусителния аромат, който я удари право в лицето.
Докато втриваше маслото в гърба му, тя неволно се възхищаваше на гладката бронзова кожа и твърдите мускули. Главата й се замая и тя бързо отдръпна ръката си.
— Готова съм.
Понечи да стане, но Олаф се обърна по гръб и я задържа. На лицето му отново се изписа подигравателна усмивка, която не стигна до очите му.
— Справи се отлично. Беше много приятно и бих желал да разтриеш и краката ми. — Лицето й пламна от гняв и в гласа му прозвуча недвусмислено предупреждение: — Радвай се, че не искам от теб нищо повече!
Иърин стисна здраво зъби, изля малко масло на единия му крак и започна да го втрива в коравата кожа. Не можеше да не забележи колко добре са оформени прасците му. Господи, защо милваше плътта, която презираше, защо я чувстваше толкова топла и силна, толкова смущаваща? Достигнала до коленете, тя спря и Олаф я изгледа укорително.
— Продължавай! Бедрата ми също имат нужда от масаж.
— Не!
— Скъпа съпруго, не забравяй, че трябва винаги да се подчиняваш на желанията ми!
Иърин пое дълбоко дъх и започна да масажира бедрата му. Внезапно Олаф се отмести настрана и ръката й неволно докосна члена му, който веднага се събуди за живот и започна да пулсира.
Иърин се стресна, но бързо се овладя и продължи да разтрива хълбоците и плоския корем, сякаш нищо не се беше случило. Олаф се превиваше от смях.
Новото унижение беше непоносимо и Иърин не можа да устои на изкушението. Трябваше да му причини поне малко болка. Пръстите й се впиха болезнено в меката плът на корема и Олаф пое остро дъх.
— Внимавай. Иърин! — произнесе предупредително той. — Не прави нищо, за което после ще съжаляваш.
Иърин стисна до болка ръце в юмруци, за да удържи изгарящата я омраза. Мразеше него, но много повече мразеше себе си. Защо нямаше малко повече сила, за да има поне известни шансове за успех… Гласът на Олаф прекъсна нерадостните й мисли:
— Бъди нащрек, сладка моя! Сега си в моя власт, а аз вече не съм тежко ранен, нито упоен от спомена за битката и от претърпените страдания. Ако ми причиниш болка, ще ти се отплатя стократно.
Иърин с мъка потисна напора да го удари. Вместо това продължи да масажира гърдите му, след това се върна отново на бедрата. Преглътна мъчително, когато откри дългия бял белег и си припомни как жестоко се беше отнесла към безпомощния, тежко ранен мъж в гората. Е, все пак бе почистила раната и тя беше зараснала. Олаф трябваше да й благодари поне за лапата от глина и водни растения. Тя го подложи на ужасни мъчения, но го и спаси. Още тогава бе усетила обезпокояващото въздействие на мъжествеността му — а сега вече не понасяше докосването до голата му плът. Погледна го и рязко отдръпна ръцете си.
— Много ти благодаря — промълви подигравателно Олаф.
Иърин стана и бързо отиде до прозореца.
Този път Олаф не я повика да се върне. Тя му обърна гръб, но нямаше как да не чуе, че ходи из стаята и се облича. Сладкият дъх на сандалово дърво отново изпълни въздуха и тя неволно си каза, че този приятен, мъжествен аромат винаги ще й напомня за Олаф.
— Не искам да си нещастна — заговори сериозно мъжът. — Трябва само да разбереш, че нямам време да се тормозя с коварна, изпълнена с омраза съпруга. Нямам време да се занимавам и с дребнавата ти жажда за отмъщение. Съжалявам за смъртта на леля ти, но такива неща се случват във всяка война. Аз също съм воин, но мисля, че е дошло времето да престана да разрушавам и да започна да строя. Съдбата ни събра при достойни за съжаление обстоятелства и това е жалко. Ала сега си моя жена, моя собственост, и трябва да се примириш с участта си. Само тогава ще можеш да водиш мирен и спокоен живот.