Златната невеста
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: macauliffe vikings #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната невеста». Краткое содержание книги:
— Аз не съм убил леля ти — подчерта мрачно Олаф.
— Е, да, но тя се самоуби, като те видя да идваш… — Иърин притисна ръка към гърлото си. — Освен това видях как мъжете ти се нахвърлиха върху Мойра — а тя е жена, която познавам добре.
— Мойра? — Олаф помълча малко. — Не съм докосвал тази ирландка, кълна ти се. Ако наистина си била в Клонтайърт, трябва да си го разбрала. — Нима Иърин го смяташе способен да посегне на изплашена, пищяща жена, когато Гренилда беше още жива? Не, той никога не би направил такова нещо.
— Възможно е да не си бил между онези кучета, които изнасилваха беззащитните жени, но градът беше опустошен по твоя заповед. Бедната Мойра беше изнасилена от твоите хора!
— Кралят на Клонтайърт можеше да се предаде — отвърна нетърпеливо Олаф. — Тогава всички градски жители щяха да бъдат пощадени. При всяка битка има мъртви и ранени и за нещастие невинните са тези, които най-често страдат. Така върви животът открай време.
— Значи чичо ми е трябвало да се предаде? — попита раздразнено Иърин. — Клонтайърт беше негов и…
— …и беше завладян от по-силния. Това също е част от светицата история.
— А когато един срещу друг се изправят еднакво силни мъже? — попита предизвикателно тя.
— Тогава се правят компромиси — отговори небрежно той. — Както аз постъпих с баща ти.
— Не забравяй никога тези последни думи. Сключил си съюз с баща ми, не с мен. — В този миг на вратата се почука и Иърин млъкна уплашено.
— Влез! — извика с отсъстващ вид Олаф, без да се съобразява, че жена му е гола. После посегна към един чаршаф и го уви около хълбоците си.
Иърин пламна от срам и се скри под кожените завивки. В стаята влезе дребен възрастен мъж. Той се поклони, после удостои Иърин с такава неустоимо дяволита усмивка, че против волята си тя й отговори.
— Банята ви е готова, господарю Олаф — обяви тържествено той.
— Нека я донесат.
Дребосъкът отстъпи настрана и двама слуги довлякоха в стаята голяма метална вана. Следваха ги няколко изчервени момичета, които носеха ведра с топла вода. Никоя не посмя да погледне Иърин или Олаф, макар че с мъка удържаха хихикането си. Дребният мъж постави на скрина до вратата няколко стъклени шишенца.
— Да ви помогна ли, господарю?
— Не. — Вълкът се обърна към жена си. — Иърин, това е Риг. Той ще бъде винаги на твоите услуги.
— О, да, господарке — потвърди усърдно мъжът. — Когато се нуждаете от нещо, трябва само да ме повикате.
— Благодаря — промърмори Иърин и притисна кожите до гърдите си.
Дребосъкът се поклони дълбоко и изскочи от стаята.
Олаф отпусна чаршафа и влезе във ваната, сякаш бе забравил присъствието на Иърин. После затвори очи и въздъхна облекчено.
Иърин почака малко, после решително скочи от леглото, изтича към своя скрин и затърси някакви дрехи. Убедена, че мъжът й няма да й обърне внимание, тя навлече лека долна риза и в този миг гласът му я стресна.
— Ела тук! — заповяда Олаф. — Искам да ми измиеш гърба.
— Няма да го направя! — отговори възмутено тя, ала веднага съжали за отказа си, защото мъжът й се надигна и закрачи застрашително към нея. От тялото му се вдигаше пара. Макар че нямаше къде да бяга, Иърин се обърна, но ръцете му вече бяха върху раменете й.
Олаф я обърна грубо към себе си и я притисна към мокрите си гърди.
— Ти наистина поставяш търпението ми на сериозно изпитание, Иърин. Когато бях тежко ранен, ти доставяше дяволска радост да ме измъчваш по най-жесток начин — макар през цялото време да твърдеше, че варваринът съм аз. А сега си въобразяваш, че ще ти позволя да проявяваш непослушание. Като се имат предвид обстоятелствата, трябва да признаеш, че проявявам твърде голяма отстъпчивост към принцесата от Тара. Смятам обаче, че е дошло времето да си изясним нещата, преди да съм се отказал от решението си да бъда мек и добър с ирландците. Ожених се за теб само по политически причини. Бъди покорна, не се мяркай много пред очите ми, прави, каквото пожелая — и никой няма да те закача. Ти си само инструмент на компромиса, за който вече говорихме, колкото и да не ти харесва този факт. Ако продължаваш да се държиш като злобно зверче, ще прекарваш дните и нощите си вързана. Проумя ли най-сетне? Уверяват ме, че ирландският ми е доста разбираем.
Иърин потрепери в тънката си риза, която Олаф беше намокрил. Господи, как мразеше да отстъпва! Как се отвращаваше от грубата сила, срещу която беше безпомощна! Макар да беше силна жена, опитна във военните упражнения — срещу Олаф тя не можеше да направи нищо. Безсмислено беше да се бори с тази арктическа вихрушка.