Златната невеста
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: macauliffe vikings #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната невеста». Краткое содержание книги:
Олаф угаси лампите, легна в леглото до Иърин и й обърна гръб. Макар и против волята си, тя усети равнодушието му като обида. Очевидно той я сравняваше с русата си вълчица и сравнението не беше в нейна полза. Слава Богу! Поне не се налагаше да изтърпи варварската му похот. Ала колкото и решително да си втълпяваше, че изпитва облекчение, Иърин беше засегната и унизена от пренебрежителните му думи. Това чувство пламтеше сега в сърцето й, примесено с дива омраза.
Тя се загледа отчаяно в мрака, осветяван едва-едва от слабите пламъчета на огъня в камината. Много скоро дълбокото, равномерно дишане на Вълка й подсказа, че е заспал. Изпълнена с горчивина, Иърин си припомни как я бе издърпал от леглото, как бе разкъсал ризата й, а след това я бе захвърлил като ненужна вещ. Сълзи опариха очите й. Какво се очакваше от нея? Да прояви сляпа покорност към мъжа, който я презираше? Как можа баща й да й причини това зло?
Когато се обърна настрана, тя вида перлената дръжка на ножицата да блести на догарящия огън. Беше паднала само на крачка от леглото. Иърин ужасено закри лицето си с ръце. Не, не можеше да прободе никого в гърба, пък бил той и най-жестокият викинг! Още повече заспал човек…
Все пак ако вземеше ножицата, щеше да се почувства малко по-спокойна. Ако Олаф отново й посегнеше и се възползваше от мъжката си сила, за да я унижи, тя щеше да забие острите върхове в гърдите му, без да прояви малодушие, както преди малко.
Иърин вдигна глава, хвърли бърз поглед към бронзовото рамо на норвежеца, което равномерно се вдигаше и спускаше, после предпазливо се измъкна от леглото. Промъкна се на пръсти и се наведе да вдигне ножицата.
Гласът му изплющя като камшик в мрака, пръстите му се впиха болезнено в черните й къдрици.
— Кълна се във всички богове, ти си била голяма глупачка!
Болката предизвика сълзи в очите й, защото мъжът я изтегли за косите. Беше толкова страшно, че Иърин едва не помоли милост. Овладя се в последния миг и сляпо посегна да издере лицето му. Мъжът изви ръката й на гърба и тя не можа да сподави един измъчен вик. Олаф я метна като чувал на леглото, а сините му очи засвяткаха заплашително в тъмнината.
— Ако още веднъж се опиташ да ме убиеш, ще изпиташ на собствения си гръб викингската строгост — проговори предупредително той. — Случвало се е жени да бъдат напляскани дори през сватбената си нощ.
Иърин потърка тила си, защото имаше чувството, че ръката му е отскубнала поне половината й коса. После се сви на кълбо и хвърли върху себе си една кожа, без да смее да го погледне. Той смяташе, че е искала да го убие, докато спи! Какво ли щеше да направи сега?
Олаф прекоси стаята. Стъпките му издаваха обичайното презрително равнодушие. Порови в някакво шкафче и се върна до леглото.
— Вдигни си ръцете! — заповяда небрежно той.
— Не! — изплака ужасено Иърин. Не можеше да допусне да я и върже!
Мъжът нетърпеливо посегна към нея, но тя се отбраняваше ожесточено, риташе го, впиваше нокти в лицето му.
От гърлото му се изтръгна ядно проклятие. Той се хвърли върху нея, притисна я с цялата си тежест и скоро успя да стисне двете й китки в мощната си десница. Битката беше изтощителна и на него и трябваше да полежи малко, за да може да си поеме дъх. Брадата му гъделичкаше врата й и Иърин с ужас осъзна, че триенето на топлата му кожа накара връхчетата на гърдите й да се втвърдят, а бедрата й да потреперят от неведомо очакване.
По някое време Олаф се изправи и я погледна.
— Крайно време е да престанеш да се съпротивляваш и да лежиш съвсем тихо, скъпа ми съпруго. Иначе телесните ми потребности ще надвият отвращението от студенокръвните девственици. В момента няма нито едно женско същество, което да означава нещо за мен, но често съм оценявал талантите на добрите блудници. Може би ще се изкуша да погледна и на теб в такава светлина. Все пак поданиците ни се надяват, че бракът няма да остане безплоден и че наследникът ни ще заздрави още повече съюза между някогашните врагове.
Иърин затвори очи, усетила нарастващото пулсиране до бедрото си. От гърлото й се изтръгна задавен стон. Усети с цялото си тяло близостта му, закопня да се притисне още по-силно до него… Китките й, които само до преди миг се мъчеха да се освободят, се отпуснаха безсилно. Подигравателният смях на Олаф я прободе като с нож. Той се настани удобно върху хълбоците й, уви китките й с някакъв колан и го завърза за края на леглото.
Бесен гняв и съзнанието за това ново, още по-страшно унижение стегна гърлото й. Иърин не можеше да си поеме дъх. Без да я удостои дори с поглед, Олаф се изтегна до нея и й обърна гръб — очевидно с намерението да продължи да спи. Беше я обезвредил като някое досадно животинче, което му пречеше да си почине. По бузите й се затъркаляха сълзи.