Виновните се страхуват
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Виновните се страхуват». Краткое содержание книги:
— Не.
Щом следователя напусна залата, русокосият се изплъзна навън, без да предизвика повече шум от вода, която изтича от мивка.
Преди да излязат, двамата блестящи господа поговориха около една минута с Ренкин. Докато ги наблюдавах, пропуснах оттеглянето на момичето в сив тоалет.
Грейвс ми напомни да поддържам контакт с него, стиснахме си ръцете и замина.
В залата останахме само Ренкин и аз. Приближих се до него с въпрос.
— Нещо ново?
— Не — държеше се някак неловко. — Все още не мога да открия следите на този шиш за лед. — Извади цигара и започна да си играе с нея. — Сега задълбаваме в миналото на момичето. Може неочаквано тя да се окаже ключът на загадката.
— Да? Ами ако се поразровиш в миналото на Крийди? Възможно е да установиш, че си заслужава. Тези двамата него ли представляваха?
— Надникнали тук само да им мине времето. Имали дело, но за него било още рано.
Засмях се.
— Така ли ти казаха? Не вярвам да си се уловил на тази приказка?
— Е, не мога да вися тук с теб. Чака ме работа — отряза той.
— Видя ли русия младеж в сив костюм? Познаваш ли го?
— Работи в училището по керамика — и отклони погледа си.
— Интересно! Какво ли търси тук?
— Може би Хаан го е изпратил — обясни колебливо полицаят. — Е, време е да вървя.
— Ако ти потрябвам, намирам се на Ароу Бей, под Ароу Пойнт. Сдобих се с малко бунгало там.
Отправи ми любопитен, втрещен поглед.
— Под Ароу Пойнт има само едно бунгало. Държи го, струва ми се, Марго Крийди.
— Така е. Наех го от нея.
Отново се вторачи в мен, понечи да каже нещо, после се отказа, кимна рязко и излезе.
Предоставих му достатъчно време за напускане на сградата, а след това излязох и аз. Часът беше 16,30. Запитах полицая, който се мотаеше по тротоара, за редакцията на „Сан Рафаел Кориир“. Насочи ме, сякаш ми правеше благодеяние.
Пристигнах там около 16,45. Пред момичето в приемната изразих желанието си да говоря с Ралф Трой. Подадох и картичката си и след петминутно чакане бях въведен в малък кабинет. Човек с лула в уста седеше зад претрупано бюро. Беше едър, с прошарена коса, рязко изрязана долна челюст и светлосиви очи. Подаде ми голямата си здрава ръка над бъркотията пред себе си и стисна силно моята.
— Седнете, мистър Брендън. Чух за вас. Холдинг ме предупреди за евентуалното ви посещение.
— В момента нямам да ви предавам нищо особено, мистър Трой — заех аз посоченото място. — Исках само да се представя. Може би в най-скоро време ще ви донеса нещичко. Разбрах, че ако ви дам факти, ще ги публикувате.
Широката му усмивка разкри здрави, едри, бели зъби.
— Няма защо да се безпокоите в този смисъл. Тук съм, за да изкарвам на бял свят истината, и само истината. Доволен съм, че дойдохте. Желая да понаучите нещо за този град. Холдинг ви е разказал известна част, сега е мой ред. — понамести се на стола, отправи струйка дим към тавана и продължи: — Новите избори са след по-малко от месец. Старата банда, управляваща града вече пет години, трябва да си отиде. Пред нея стоят две възможности: или да спечели отново, или да се покрие. И като казвам да се покрие имам предвид точно това. Единственият начин за тези бандити да останат живи е да държат ноктите си забити в плътта на града. Издърпай тази плът изпод лапите им, и с тях е свършено. Сан Рафаел е един от най-големите градове по Тихоокеанското крайбрежие, където се разиграват огромни пари. Даже и без предприятията тук винаги ще текат пари. Това е град на богаташите. Няма друго място в нашата страна освен Майами, което да предлага толкова много забавления за милионерите. И този град е в ръцете на мошеници. Крийди владее малко повече от половината икономика на града. Въпреки доминиращото си положение, даже и да иска, не е в състояние да отстрани гангстерските организации. Всичко обаче е подредено така, че той не дава и пукнат грош за това, което става из града, докато неговите владения му носят печалби. Алчен е. Търси най-голямата печалба от вложените пари. Ако спекуланти вдигат цените на имотите, както и правят, той не се противопоставя. Докато казиното, комарджийският кораб, различните нощни клубове, петте киносалона, театърът, операта, които той финансира, му дават печалби, никак не се тревожи, че гангстерите, мошениците, надзирателите, контрабандистите на опиати и всякакви други порочни типове вземат своето от неговите приходи. Оставя ги да получат полагаемото им се и те са достатъчно умни да знаят това. Този град е пропит с порок и корупция. Едва ли ще се намери някой от управляващата администрация, който да не взема своя дял от гангстерите или богаташите.
— И съдията Харисън ще се заеме да оправи всичко това?