Виновните се страхуват
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Виновните се страхуват». Краткое содержание книги:
— Честно казано… чувствам се много неудобно, мис Крийди. Такива грижи за чужд човек! Вижте какво, не искам да ви създавам неприятности?
— Но това не са неприятности.
— Искаше ми се да видя очите и зад тези големи тъмни очила. Обхвана ме внезапно силно желание да видя какво има в тях. В гласа и звучеше нещо, което ми говореше, че пропускам много, като не успявам да надникна в очите и.
— Трябва да вървя — погледна тя часовника си. — Имам насрочен обяд с татко. Никак не обича да чака.
— По-добре не му съобщавайте за вашата готовност да ми осигурите подслон — посъветвах я и се изправих. В това време тя нахлузваше рокля без ръкави върху банския си костюм. — Имам вътрешното убеждение, че не съм негов любимец. Възможно е да ви разубеди относно бунгалото.
— Никога не казвам нищо на татко. Ще ме чакате ли пред „Мъскитиър Клъб“ в 22 часа? Оттам ще отидем до новото жилище.
— Ще ви чакам.
— Тогава довиждане до довечера.
Отново върху лицето и се появи онази бегла усмивка, от която тръпнех. Тръгна, а аз останах да зяпам захласнат след нея. Въобразявах си, че много отдавна бях преминал фазата да си губя ума по жена, но като наблюдавах походката и, начина, по който се люшкаха бедрата и, стойката на главата и, уверих се колко дълбоко съм се лъгал.
II
След бърз обяд на крак се върнах в хотела и опаковах куфарите си. Намерих Джо, хотелиерския хоп, и уредих с него изпращането на вещите на Шепи до жена му. Написах и чек за двеста долара и кратка бележка. В нея подчертавах, че тази сума е нещо отделно от парите, които имам да и изпращам.
Беше настъпило и времето да присъствам на предварителното следствие по убийството на Шепи. Разпоредих да отнесат багажа ми в колата и уредих сметката си. Бруър отново ми поднесе извинения. Казах му да не се тревожи, тъй като съм уредил подслона си.
Слязох до кабинета на Грейвс. Тъкмо почистваше обувките си.
— Ще дойдеш ли за следствието? — запитах го.
— Наредено ми е да бъда там — и захвърли четката в чекмеджето, нагласи връзката и шапката си. — Ще ме откараш ли, или да чакам автобуса?
— Точно за това съм дошъл. Да вървим!
По време на пътуването го запитах ходил ли е да огледа трупа на Телма Казънс.
— Никой не ме потърси. Ренкин няма време да се занимава с мен. Бруър я видя. Да си умреш от смях! Та той не би могъл да идентифицира и собствената си майка, ако му я покажат на аутопсионната маса. Не искам да твърдя, че е лесно да бъде идентифицирано момичето. Голямата шапка и огромните тъмни очила биха го направили да прилича на всяка друга жена с черна перука.
Не изтъкнах заблуждението му относно перуката. Не беше от хората, които понасят грешките си.
На предварителното следствие присъстваха само девет души. Петима от тях бяха хора без работа — такива могат да се видят често из съдилищата. Останалите четирима привлякоха вниманието ми. Първо, едно момиче с очила без рамки и с остро лице на опитна секретарка. Беше облечено елегантно и просто в сива ленена рокля с бяла якичка и маншети. Седеше в дъното на залата и записваше цялата процедура със сръчност на трениран стенограф. Вторият беше млад човек, в светлосив костюм, с дълга руса коса, накъдрена от фризьор. Тъмни очила закриваха напълно очите му. Седеше странично от масата на следователя и поглеждаше околните така, сякаш самият той беше нещо изключително интелектуално. От време на време се прозяваше така дълбоко, че очаквах всеки миг да откачи челюстта си. Останалите двама бяха лъскави, зализани, добре охранени мъже, облечени безукорно. Седяха с лице срещу следователя. Той им кимна за поздрав, когато влезе, а също така и когато напусна залата.
Следователят, изглежда, беше отегчен от цялата процедура. Приключи набързо с моите показания; изслуша заекванията на Бруър с поглед, отнесъл го далеч извън залата; не повика Грейвс и бе много рязък с пазача на плажните кабини. Едва когато Ренкин заяви, че полицията не е завършила своите издирвания и им е необходимо едноседмично отлагане на следствието, той съвсем бегло наподоби човешко същество, одобри искания срок и изчезна през вратата зад себе си.
След като дадох показанията си, се върнах на мястото си до Грейвс. Попитах го познава ли двамата зализани джентълмени.
— Те са от кантората Хъскът, най-големия и ловък адвокат по крайбрежието на Пасифика.
— Да не би да се занимава с делата на Крийди?
— Няма по-подходящ от него да се заеме с тях.
— Познаваш ли онова русо конте с големите очила?
Той поклати глава отрицателно.
— А момичето в дъното на залата?