Конниците на Апокалипсиса
- Автор: Кейс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Цанчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конниците на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Репортерът от „Вашингтон Поуст“ Франк Дейли попада на гореща тема. Но планът му да се присъедини към групата учени в историческата им мисия е осуетен от ужасна буря, която го забавя. Като посреща кораба при връщането му в норвежкото пристанище, той разбира, че нещо не е наред… По лицата на екипажа личи, че са обхванати от страх. Всички мълчат. Някой се старае да накара Дейли да престане да разпитва какво се е случило… Но ако около фактите е издигната стена, Дейли ще я събори. Упорит и съобразителен, той знае как да получи отговорите, които никой не иска да му даде. Колкото повече неща открива, толкова по-опасен става залогът…
Франк присви очи: знаеше какво ще последва.
— Чий поклонник?
— Всъщност твой, Франк. Но трябва да призная, че си броих пилците — нашите пилци — преди те всъщност да са се… излюпили.
Франк го изгледа неразбиращо.
— Виждаш ли, разбъбрих се за статиите с един-двама главни редактори… които са твърде заинтересувани…
— Господи! — възкликна Франк. — Кои?
— „Атлантик“ — отговори Коу. — „Таймс“. И „Поуст“, разбира се, но „Поуст“ е лесен.
Франк въздъхна.
— Даже обядвах с онзи идиот от „Венити Феър“, но… Боя се, че ще има известно… разочарование. — Произнесе последната дума, сякаш беше синоним на злокачествен тумор.
Това бе максимумът, до който Коу бе стигал, когато искаше да натрие носа на някого. Винаги имаше някакъв намек, а важните неща бяха скрити в подтекста или трябваше да се разчетат между редовете. Понякога смисълът им бе неясен и труден за разбиране. В този случай обаче тълкуването бе просто: Франк бе извършил непростимия грях да направи така, че Коу да изглежда като глупак. Той — Франк — бе едно от пиленцата, които не се бяха излюпили. Или казано по друг начин — беше се провалил. Дори по-лошо — беше се издънил. Фондацията „Джонсън“ всяка година преглеждаше хиляди заявки, избираше пет-шест души и ги насърчаваше в журналистиката. От всяка гледна точка Франк досега се движеше много добре и изведнъж, по пътя си до Мурманск, се беше издънил.
— Виж, все още можем да го направим — каза той и сам се изненада от думите си.
Коу го изгледа скептично.
— Първата част е добре, наистина. Мога да я свърша за един-два дни.
— И как по-точно?
— Тя е почти готова. Работих върху нея в Китай, а след това в Европа. Това е един стабилен уводен материал, който стига точно до проблема.
— Каква му е основата? — попита Коу.
— Антигенният щам. Той е малко позакъснял, но когато удари, ще удари здраво. Когато докажа това, ще се върна към дивите патици, вирусите като цяло и по-специално — към щама от 1918 година. Ще се занимая с начина, по който се правят ваксините, и това ще ни върне отново към антигенния щам. И търсенето на Испанския грип. Там ще се появят Киклайтър и Адеър и тогава… ще ги оставим да висят. До част втора.
Дженифър го изненада с намесата си.
— Това, което не разбирам, е — ако Испанският грип се завърне, няма ли да е загубил силата си? Искам да кажа, че вероятно този път няма да убие толкова много хора. Здравеопазването е много по-добро. Права ли съм? Искам да кажа, хората навремето са умирали от жълта треска, но…
Франк поклати глава.
— Всъщност, ако дойде същият щам, няма да сме много по-добре, отколкото през 1918 година.
— Шегуваш се! Защо?
— Защото няма ваксина. Говорим за нещо толкова заразно, че навремето са погребвали хората в масови гробове.
— Какво, като в Индия? — попита Дженифър.
— Не — отвърна Франк. — Говоря за Филаделфия.
— Добре, но това, което предлагаш — каза Коу, — е само първата част.
Франк се усмихна тържествуващо.
— Ще ви дам две части. Но не знам за какво ще е втората. Все още. Но ще разбера.
— Да се надяваме — изсумтя Коу.
— Определено става нещо — каза Франк. — Ани беше невероятно услужлива…
— Коя Ани? — попита Дженифър.
— Доктор Адеър. Тя направи повече, отколкото трябваше. Свърза ме с Шин Ли, помогна ми при срещите в Центъра за контрол върху заразните болести. И главното — когато имаше съмнение, че на ледоразбивача ще се намери място за мен — тя се застъпи.
— А след това си е променила мнението — каза Коу. — Винаги става така.
После си погледна часовника, вдигна ръката си — с добре поддържан маникюр — и се разписа във въздуха, за да подскаже на келнера, че иска сметката.
— Не мисля, че си е променила мнението — каза Франк. — Нещо се е случило. В Копървик. Знам го.
— Така ли? — Коу извади от коженото си куфарче клечка за зъби, направена от слонова кост. — Как можеш да си сигурен? Нали не си бил там. — Започна съсредоточено да дъвче клечката.
— Вярно е. Но бях в Хамерфест. И което е по-интересно, още един друг беше там.
— За кого говориш? — попита скептично Коу.
Келнерът дойде до масата със сметката и той я подписа.
— Нийл Глисън — отговори Франк.
Коу примигна, помисли малко и се отказа, вдигна безпомощно ръце към тавана и попита:
— Кой пък е този?
— Той е връзката на ФБР с ЦРУ. Работи в Бюрото за национална сигурност, това е някакво много призрачно учреждение. Характерът на работата му е строго поверителен, но изглежда, че той е главният им специалист по ОМУ.