Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Гърдите на Сибил се повдигнаха — тя пое дълбоко въздух, задържа го и после бавно го изпусна.
— Надявам се само клиентът ни да не разбере за Селдън. Компанията поема ужасен риск, като не казва на никого от тях за другия.
— Е, и какво? — харесваше му да свива безгрижно рамене. Полетите с флатър-глайдер направо го вкаменяваха, но игрите на властта бяха друго нещо. От цялата тази история „Артифис асоушиейтс“ бе извлякла максимална изгода и от двамата съперници на живот и смърт.
— Ако и двете страни на спора разберат, че ние използваме и двете сметки, ще се махнат. Ще откажат да плащат друго освен минимума, а ти знаеш колко над тази сума сме похарчили.
— Да се махнат ли? — беше негов ред да се киска. — Не и ако искат да спечелят. Ние сме най-добрите — той й пусна самоуверената си усмивка. — Ние с теб. В случай че се чудиш, само почакай да видиш това.
Той угаси лампите, включи програмата и се облегна назад в подвижното кресло с крака на масата. Искаше да й направи впечатление. И не само това. Но тъй като съпругът й беше смазан при катастрофа и дори и най-добрите доктори не можаха да го закърпят, беше решил да изчака един приличен период от време, преди да предприеме нещо. Какъв екип щяха да бъдат само! Щяха да си направят фирма — да речем, „МаркСибил ООД“, — да оберат най-добрите клиенти на „А2“, да си създадат име.
„Не, имена. Да бъдем справедливи.“
Гласът на Сибил затрепери в мрака:
— Да се срещнеш с хора от древността…
Надолу, надолу, надолу — във възпроизведения свят; гладката му синя сложност се издуваше и заемаше цялата отсрещна стена. Вибротактилният фийдбек от индуктивни дермотабове правеше илюзията още по-съвършена.
Те пикираха над примитивен град — само един-единствен слой от сгради покриваше голата земя. Нещо като грубо село отпреди Империята. Улиците се виеха, сградите се въртяха в изкусни проекции. Дори и тълпата и задръстеното улично движение там, долу, изглеждаха автентични — голямо човешко джамборе. Те бързо се втурнаха към сима на преден план: кафене, разположено на нещо си, наречено „Булевард «Сен Жермен»“. Наслагващи се миризми, приглушен шум на улично движение, тракане на чинии, наситен аромат на суфле.
Марк ги вкара в същата времева рамка, където се намираха и възсъздадените личности. До отсрещната стена стърчеше слаб мъж. Очите му излъчваха интелигентност, устата му бе изкривена от злъчно веселие.
Сибил подсвирна през зъби. Присви очи и се втренчи в устата на възсъздадения, сякаш смяташе да чете по устните му. Волтер разпитваше механокелнера. С раздразнителен тон, естествено.
— Разделителна способност пет, високочувствителна — каза тя с подходящото за случая благоговение. — Моята не мога да я докарам толкова ясна. Още не знам как го правиш.
„Връзките ми със Сарк — помисли си Марк. — Знам, че и ти имаш.“
— Хей — възкликна тя, — какво…? — Той се ухили радостно, щом ченето й увисна и тя се втренчи в образа на Жана до неговия Волтер — в стопкадър; потокът от данни беше потекъл, но още не течеше интерактивно.
В израза й се смесваха възхищение и страх.
— Не трябва да ги събираме! Не и докато не се срещнат в Колизея.
— Кой го казва? В договора не го пише.
— Хастор ще ни направи на нищо.
— Може би — ако разбере. Искаш ли да я разкарам?
— Разбира се, че не. По дяволите, свърши вече. Активирай я.
— Знаех си, че ще рискуваш. Ние сме творците — ние вземаме решенията.
— Имаме ли наличния капацитет да ги вкараме в реално време?
Той кимна.
— Доста ще струва, но го имаме. Освен това… имам едно предложенийце.
— О-хо… — челото й се набърчи. — Забранено, иска ли питане.
Той изчака само за да я раздразни. И да прецени по реакцията й доколко ще откликне, ако се опита да промени характера на дълготрайната им платонична връзка. Беше се опитвал веднъж и преди. Отказът й — беше омъжена с договор за десетилетие, напомни му внимателно тя — само го накара да я зажелае още повече. Че и вярна в брака на всичкото отгоре. Направо да заскърцаш със зъби — което той и правеше доста често. Естествено, можеше да си ги смени по-евтино от цената на едночасов сеанс при добър психотерапевт.
Сега езикът на тялото й — леко отдръпване — му подсказа, че тя все още жали мъртвия си съпруг. Беше подготвен да изчака обичайната една година, но само ако му се наложи.
— Какво ще кажеш да дадем и на двамата масивни файлове далеч над базисното състояние? — бързо рече той. — Да им дадем наистина задълбочени знания за това какво представляват Трантор, Империята, всичко.
— Невъзможно е.
— Не, само е скъпо.