Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Продължавайте — рече тя.
Мосю Бокер й обясни, че на това място скоро щял да се провежда референдум. (След известни дебати с магьосницата той реши, че Жана би трябвало да мисли това място, най-общо, за Франция.) Надпреварата щяла да бъде между двете основни партии, Пазителите срещу Скептиците. И двете партии се били договорили да проведат Голям дебат между двама словесни дуелисти, за да се очертае наболелият въпрос.
— На каква тема? — попита рязко Девата.
— Дали трябва да се конструират механичните същества, надарени с изкуствен разум? И ако е така, налага ли се да им се дава пълно гражданство с всички произтичащи от това права?
Девата сви рамене.
— Това шега ли е? Само аристократите и благородниците имат права.
— Вече не е така, макар, разбира се, да имаме класова система. Сега и обикновените хора се радват на права.
— Селяни като мен? — попита Девата. — Ние?
Мосю Бокер — лицето му бе подвижна вихрушка от отчаяни гримаси — се обърна към магьосницата:
— Аз ли трябва да върша всичко?
— Ти я искаше точно такава, каквато е — напомни му тя. — Или по-точно каквато е била.
Мосю Бокер прекара цели две минути в дрънкане за нещо си, което наричаше Концептуалната промяна. Това очевидно означаваше теологичен диспут за природата на механичната изобретателност. На Жана отговорът й се виждаше съвсем ясен, но пък тя бе жена, израсла на полето, а не изкусен оратор.
— Защо не питате вашия крал? Или някой от съветниците му? Или пък някой от вашите учени мъже?
Мосю Бокер нацупи устни и размаха ръце.
— Нашите лидери са безлични! Слаби! Рационални изтривалки!
— Без съмнение…
— Не можеш да си го представиш, но ти притежаваш древна страст. На хъса и страстта се гледа като на лош тон като нещо старомодно. Иска ни се да намерим умове, в които да гори старият огън…
— Не! О! Пламъците, които ближат…
Доста време беше нужно, за да се успокои дишането й и тя да е способна да продължи да слуша. Трепереше.
Големият дебат между Вярата и Разума щял да се проведе в Колизея пред публика от четиристотин хиляди души. Девата и нейният опонент ще присъстват като холограми, уголемени с фактор трийсет. После всички граждани ще гласуват по въпроса.
— Да гласуват? — попита Девата.
— Ти я искаше непокварена! — възкликна магьосницата. — Дръж си я сега!
Девата слушаше мълчаливо, принудена да поглъща хилядолетия за минути. Когато мосю Бокер свърши, тя рече:
— Биваше си ме в битките, макар и за кратко, но не и в споровете. Без съмнение знаете каква е била съдбата ми.
Мосю Бокер като че ли го заболя.
— Тези приумици на древните! Ние разполагаме с халтава историческа рамка около твоето… хммм… изображение. Нищо повече. Не те знаем къде си живяла, но наистина познаваме подробно събитията след твоята…
— Смърт. Можеш да го кажеш. Свикнала съм, както би трябвало да е свикнала всяка християнска девица, щом пристигне в чистилището. Знам и кои сте вие двамата.
— Ти… знаеш, така ли? — попита предпазливо магьосницата.
— Ангели! Вие се явявате в образите на обикновени хора, за да успокоите страховете ми. После ми поставяте задача. Дори и тя да включва мошеничество, това е Божествена мисия.
Мосю Бокер кимна бавно и погледна магьосницата.
— От откъслечните данни, които пърхат около твоето „аз“, схващаме, че доброто ти име е било възстановено на дебати, проведени двадесет и шест години след смъртта ти. Тези, които са те заклеймили, са се покаяли за грешката си. Нарекли са те в знак на най-голяма почит La Rose de la Loire.
Тя примигна, за да спре напиращите сълзи.
— Справедливост… Де да бях изкусна в спора, щях да убедя моите инквизитори — тези влюбени в англичаните проповедници от Парижкия университет, — че не съм вещица.
Мосю Бокер като че ли се бе развълнувал.
— Дори и в древността са усещали кога ги подкрепя свята сила Девата се разсмя безгрижно.
— Господ е на страната на своя Син, както и светците и мъчениците. Но това не значи, че провалът и смъртта ги отминават.
— Права е — обади се магьосницата. — Дори и планетите и галактиките споделят човешката съдба.
— Ние, хората на духа, имаме нужда от теб — примоли й се мосю Бокер. — Твърде много сме заприличали на своите машини. За нас няма нищо свято освен гладкото функциониране на частите ни. Знаем, че ще подходиш към този въпрос със страст, ала просто й истински. Само за това те молим.